Светът в една капка вода!



Уникална снимка. Напрваена с фотоапарат Никон /Nikon SB800/. Светът уловен в една капка вода. Наистина колко е голям света?! И колко миниатюрни светове има около нас, за които не се досещаме в еженевието си. Спомняте ли си филма "Мъже в черно"?! В него на врата на една котка, в миниатюрна огърлица, се криеше цял един свят. Ами ето и нашият свят в една малка капка, която малко хора забелязват. Но тя е нашата планета и нека я пазим. Водата - символ на живот, Земята - местообитание за всяка позната ни жива твар. Винаги в едно, а тук една чудесна комбинация.
Снимката е взета от тук.

Транспортиране на твърди материали

Транспортирането е механичен процес, при който се извършва пренасяне на суровини, материали, полуфабрикати и готова продукция.
Чрез бързото и своевременно транспортиране се създава добра организация, висока производителност и непрекъснатост на технологичния процес.
Според предназначението си транспортните машини се делят на външно- и вътрешнозаводски.
Външнозаводският транспорт служи за снабдяване на предприятието със суровини, гориво, спомагателни материали и др., както и за изнасяне на готова продукция и отпадъците пот производството. Към него се отнасят железопътният, автомобилният, водният и въздушният транспорт.
Вътрешнозаводският транспорт служи за транспорт на суровини и материали между цеховете, за вътрешноцехово транспортиране на обработвания продукт от една машина или апарат до друг.
Вътрешнозаводските транспортни средства според принципа си на действие биват:
  • с периосично действие - пренасянето се озъществява с прекъсвнае, тук спадат: електро- мотокари, ръчни релси и безрелсови колички, кранове, асансьори и др.;
  • с непрекъснато действие - нар. транспортьори, при които пренасянето става непрекъснато и поточно.
Според устройството транспортьорите се класифицират на:
  • транспортьори с гъвкав теглещ елемент - полезния товар се пренася чрез лента, въже или верига. Тук са лентови, верижни, пластинчати, греблови или висящи транспортьоти и елеватори;
  • транспортьори без гъвкав теглещ елемент - товара се пренася чрез цялата конструкция или с помощта на въздушна или водна среда. Такива са ролковите, плъзгащите, вибрационните, пневматичните, хидравличните и др. транспортьори.
Според направлението и пътя на пренасяне на материала транспортьорите са: хоризонтални, вертикални или наклонени.

Механични процеси и машини - обща характеристика

Механичните процеси се характеризират с механично въздействие върху продукта, при което настъпва промяна само в геометричните размери и форматъа на обработвяния продукт, но не и в химичния му състав. Механичните процеси са:
  • раздробяване;
  • смилане;
  • хомогенизиране;
  • пресяване;
  • сортиране;
  • калибриране;
  • пресуване;
  • смесване и др.
От вида на механичния процес, който ще се извършва на дадена машина, се определя и нейното наименование. Например машините, в които се измиват суровините, се наричат миячни машини; машините за пренасяне на суровини - транспортни; за смилане - мелници и др.
Транспортните средства трябва да бъдат конструирани така, че да осигуряват плавно пренасяне на транспортирания продукт, без разпиляване и при максимална производителност.
Миячните машини работят при повишена влажност, което налага да имат противовлажно изпълнение и да са корозионно устойчиви.
Машите за дробене и смилане повишават праховото съдържание на въздуха, което изисква добро предпазване на лагерите и триещите се повърхности на машината от абразивно износване. Конструкцията на машините трябва да позволява бърза и лесна смяна на износващите се части, особено на елементите за дробене, а раздробеният до необходимата степен материал е необходимо да се отсранява бързо, за да се избегне излишнот раздробяване със загуба на енергия.
При сортиране и калибриране конструкцията на машината трябва да създава възможност обработваният продукт да се наблюдава от всички страни, да се разделя по най-характерния за него параметър и се оптимизира процесът, за да се подобри качеството.
Много от машините работят с висока честота на въртене, което налага да бъдат добре балансирани и виброустойчиви.
Резачните машини трябва да осигуряват хубав и гладък отрез, резанките да имат правилан форма, без излишно наситняване, а режещите устройства (ножовете) да бъдат много добре изостерени и конструкцията им да позволява лесна и бърза подмяна.
Машините и съоръженията за провеждането на даден производствен процес са различни и при техния избор трябва да се имат предвид следните условия:
а) видът на използуваната машина ( транспортна, миячна и др.) да се определя в зависимост от предназначението и общите изисквания;
б) изборът на конструкцията на избрания вече вид машина с нейните характерни особености зависи от конкретните изисквания и специфични особености на провежданата операция;
в) вземат се предвид и технико-икономическите показатели.
Поради специфичността на процесите машините за механична обработка е необходимо да се предпазват от корозия. За целта се използват няколко начина:
  • върху частите се нанася повърхностен слой от синтетичен произход - боя, емайл, миниум, смоли и др.;
  • нанася се повърхностен слой от метален произход посредством химична или електрохимична обработка - калайдисване, хромиране и др.;
  • създава се повърхностен окисен слой - пасивиране, като оксидация, фосфатация и др.
Винаги при избора трябва да се предпочитат машини с непрекъснато действие. Те осигуряват поточност и висока производителност, лесно се автоматизират.

Кратка история на стенографията

Бързописът се е появил преди новата ера. Тогавашните стенографи са тръгнали от идеята, че стенографията трябва да се базира на принципи, които са съвсем различни от тези на обикновеното писмо. Обикновено всяка дума имала свой знак, като бързописецът трябвало да научи всички тези съкращения - труд непосилен за мнозина. През Средновековието тези системи се преобразували в сричкови системи, като за различните срички имало специални знаци, а отделни букви се изписвали рядко и трудно. Знаците на тези системи били чертички, писани във всички посоки, в резултат на което се получавало нещо напълно различно от обикновеното писмо. Някои от тези системи са се доразвили впоследствие, но не особено, обаче са останали да съществуват поради покровителството на съответните институции.
Такава е например английската система на Исак Питман, която съществува и до днес.

Тези системи се основават на принципи, напълно различни от принципите на графиката в обикновеното писмо, имат огромен брой безпринципно образувани съкращения, които трябва да се наизустяват (десетки хиляди) и поради това са трудни за учене и прилагане. Усилията са съизмерими с тези за научаването на чужд език на много добро ниво.
В началото на 19 в. в Германия баварецът Франц Ксафер Габесбергер, изучавайки създадените преди него системи, направил своя, базирана повече на структурата на обикновеното писмо. Тази система била добре развита и получила широко разпространение из почти целия свят дори с по няколко приспособления на чужди езици (например за руски език три).
След Габелсбергер развитието на стенографията не спряло, а напротив - отбелязан бил голям напредък. В Германия се появили много на брой и силни конкурентни системи, често пъти напълно различни. В други страни също, като националните системи, създадени специално за съответните езици, измествали приложенията (приспособленията) на Габелсбергер за тях.

Стенографията в България
След Освобождението за новосъздаденият български парламент били необходими стенографи. Българска стенография нямало, затова правителството поканило словенеца Антон Безеншек да създаде такава.
Той бил извествен с приспособленията на Габелсбергеровата стенография на други езици и се справил и с превода й на български. Трябва да отбележим обаче, че това приспособление се базирало на приспособлението на Хегер (чех - ученик на Габелсбергер), който нагодил системата за чешки език. Самата система пък по принцип била създадена за германския език... Безеншек, като сам признавал, не владеел добре в началото български език, поради което в приспособената от него система се налагало да се правят много поправки - задача, с която той добре се справял. Скоро обаче неговите български ученици, поради собствени финансови и други интереси (монопол в издаването на учебници) започнали да спъват реформите - не искали да променят учебниците, издавани от тях, което по това време е било особено трудоемка работа.
След 9 септември 1944 г. всички стенографски организации били закрити и на тяхно място се създал Държавния стенографски институт. Назрели неудържими вълни за промени в стенографията. Проведени са два конкурса за нови системи - първият в края на 60-те години, вторият в края на 80-те и двата фалшифицирани.
След създаването на българската стенография през 1879 г. се оформят четири периода:
1. от 1879 до 1903 г.;
2. от 1903 до 1949 г.;
3. от 1949 до 1976 г.;
4. от 1976 до днес.
Според Стефан Банов съществуват “промяна”, “подобрение”, “усъвършенстване” и “реформиране”
Подобрението представлява подобрени правила за оформяна на по-кратки и по-удобни графични образи на думите, по-ясни парвила, отстраняване на безполезни и усложняващи теорията и практиката правила. Вместо подобрение може да се получи и влошаване.
Усъвършенстването е отстраняване на погрешни решения в теорията, внасящи противоречия; предварително подобрение с предварително позитивна ефективност.
Реформирането е преобразуването на теоретичната и знакова система; основни промени, като се запазят основните принципи. За да не се получи нова система, би трябвало стенограмите да могат да се четат и от стенографите, които владеят старата система.
Новата система има съвършено друга структура по отношение на подбора на азбучните и другите знаци, променено е означаването на гласните, липсват или са променени групите съгласни, сиглите се образуват на друг принцип.
Като първо нововъведение от Ст. Банов се посочва “Българска стенография” от Христо Попконстантинов, един от първите ученици на Безеншек през 1887 г. През 1913 г. излиза последното издание на Безеншек, което той нарича “реформено”, с някои минимани промени. “Останалите първенци на тогавашната наша стенографска общественост не са били обаче сторонници на идеята на Безеншек. Той е улеснявал и тласкал напред развитието на нашата стенографска система, а те, напротив, са спъвали това развитие.” (Ат. Атанасов, Ст. Банов “Принципи...”)
Наскоро след това Безеншек умира и започнатото дело бива прекъснато, преди всичко от авторите на стенографски учебници начело с Т. Гълъбов и П. Телбизов.
На 21 ноември 1931 г. Георги Ботев чете реферат пред събранието на дружество “Бързопис” на тема “Недъзи и реформи в българската стенография”, в което прави сериозна и задълбочена критика на българската стенография. Започва усилено движение за реформи. Министерството на народното просвещение назначава на няколко пъти комисии за изработване на нови основи на българската стенография, всичките приключили работата си без резултат поради разногласия.
Четвъртият и Петият конгрес на Българския стенографски съюз гласуват и прегласуват резолюция за изработване на нови основи на старата система Габелсбергер-Безеншек. Отново са образувани и разтурени комисии. “Основи на българската стенография са оптечатани през 1949 г. и тогава става известно на стенографската общественост тяхното съдържание. От пъровто прелистване още всеки български стенограф е можел още тогава да прецени без особени усилия, че б ългарската сетнографска теория е добила своята физиономия од силното влияние на издаденото през 1934 г. ръководство по стенография от Филип Илиев и проекта за Основи на българската стенография, изработен от Георги Тръпчев и Филип Илиев, отпечатан през 1946 г.... При изработването на “Основите” от 1949 г. не е приложен научен метод на работа, не са извършени изселдания, които да са регистрирани, не е извършено експериментиране на залегналите в тях “нови положения”. Парламентарната практика е използвана едностранчиво. Учебно-методическата практика на преподавателите по стенография е заобиколена, някои от постиженията в областта на стенографската теория, отразени в официалните учебници по стенография, по които четири десетилетия се е провеждало обучението по стенография в нашите гимназии, са също пренебрегнати.”

Капоейра - бойното изкуство като танц



Капоейра е бой, преподаван и упражняван като танц!
Капоейрата прилича на танц, но е бойно изкуство, което благодарение на своите характерни ритуални движения, изпълнени в хармония с музика и пеене, се превръща в страст. Много хора познават капоейрата като весел заинтригуващ танц, но всъщност тя не е просто прекараване на свободното време или танцова забава.

Капоейрата се е появила като забавление на жертви на робството, съдържа философията на оцелявнае и начин за съществуване по най-добрия възможен начин, създавайки увереността и самочуствието на здрави, силни и съзнаващи своята стойност хора. Освен силово упражнение тя е културно и психическо предизвикателство, поддържащо физическото здраве и духа на тези, които я практикуват редовно.


Капоейрата се ражда по колониално време в Бразилия като естествена реакция срещу робството, а с течение на времето се развива и обогатява, превръщайки се в творчески занаят, чиито основни последователи са хора от ниските социални слоеве. През осемдесетте години на миналия век в Европа навлиза като групов танц със специфична хореография, но през последните години се опитва да я превземе, затвърждавайки своите позиции като бойно изкуство.

Капоейрата е за духа и за тялото
Капоейрата като спорт
Тренировката ангажира цялото тяло. Богата е на движения, включващи разтягане, отпускане, изометрични и изотонични свивания, сензорна и моторна активация на вътрешноневралните проводящи пътища и на центровете на главномозъчен и гръбначномозъчен контрол.
Капоейрата дава самочуствие
Практикуването на играта капоейра, като хореография, симулираща намерения или условия на опасност, насочва съзнанието към поведение за оцеляване при пряка заплаха. То създава защитни рефлекси, самоувереност и адекватност, която преодолява заложените механизми на самосъхранение.
Капоейрата учи на уважение
Морално-философското съдържание на капоейрата се състои в стриктното подчинение на ритуалите, съхранение на традициите, уважение към тези, които са дошли преди нас и уважение към "най-старите" като носители на общата мъдрост.
Капоейрата е партнйорство
От уважение към традициите и най-възрастните лесно достигаме до идеята за партньорство, съществена за капоейрата. Не може да бъде практикувана без съответното доверие, без отдаване на не-агресията, на не-насилието, на взаимното уважение, каквито са традиционните правила на играта, нейният ритуал.

Облеклото необходимо за практикуването на бойния танц, е съставено от блуза и панталон с бял цвят, наречени "абада". Един урок продължава около 2 часа. Няма никакви ограничения за времето в годината, по което да започнат заниманията по капоейра, както и по отношение на горната възрастова граница-може да се използва от всеки като метод за поддържане на физическата форма, като двигателна рехабилитация в резултат на болести или остаряване.

Капоейрата влияе благоприятно върху:
- Кръвообращението
Движенията в капоейрата създават постоянно натоварване на мускулите на краката, дори на тези, които най-малко се използват-прасците. Непрекъснатото свиване повишава натиска върху кръвоносните съдове, изтласквайки кръв нагоре.
- Настроението
Музиката, инструментите и взаимодействието с партньорите допринасят за положителното настроение, ведрост и спокойствие.
-При трудности с взимането на решения
Капоейрата е като шаха-контролиране на играта, в случая тялото, за да забаележим иситнските намерения на партньора, да се предпазим от неговите "атаки", да предчувстваме неговите жестове и движения.
- Физическа сила на мускулите
Практиката се концентрира в свиването и отпускането на мускулите, което помага за тяхната еластичност и сила.
- Сърцето
Редовните тренировки помагат за добрата форма и както всички аеробики подобрява сърдечносъдовата система. След време физическото натоварване на уморява в такава степен и сърцето посреща тази дейност с по-малка работа и усилия.
- Дишането
Капоейрата се нуждае от правилно дишане: бавно и дълбоко, използвайки не само междуребрените мускули, но и диафрагмата. Това спомага за по-доброто насищане на организма с кислород и сътоветно с бодрост и енергия.

Топките "Темари"

Topka Tamari
Топките Темари са фолклорно изкуство, произлизащо от Китай и пренесено в Япония преди 500-600 години. Първоначално топките се правят от майки и баби, за да си играят с тях децата. Исторически погледнато, те са изработвани от остатъчни парчета на стари кимона - парчета от коприна се мачкат докато придобият формата на топка, а след това се обвивали с ивици плат. С течение на времето, традиционните топки Темари се превърнали в изкуство. В момента те са ценен подарък, символизиращ приятелство и уважение. Все още се наричат Hime-Темари (копринени топки) – направени, за да носят добър късмет на човека, който ги притежава. И днес топките Темари се изработват ръчно от цветни памучни и копринени конци. Богатството на палитрата на цветовете, използвани за направата им, са символично пожелание за бляскав и щастлив живот.

Геометрични и обикновено симетрични, включващи елементи от природата, много от тях напомнят модел на калейдоскоп. Всъщност дизайнът на топките се бродира и може да варира от няколко декоративни бода, до пълното обвиване на топката с конци - всичко зависи от въображението на майстора.





Ако топката Темари се изработва за дете, в средата се слага малка кутийка с ориз, за да издава звук, подобен на дранкалка. Или пък звънче - за късмет. Някои топки след завършването си могат да бъдат декорирани с шерити, възли и пискюли.
Темари топките са със среден размер от 4-5 см, до 12-13 см в диаметър. По-малките могат да се ползват за украса на коледните дръвчета или като лични аксесоари, включително бижута. Могат да бъдат излагани самостоятелно или да се аранжират в групи. Използването им като елементи на интериорния дизайн позволява да бъдат провесени на прозорец или каса на врата – самостоятелно, или да се поставят на поставка (от типа на кокониера), голяма купа, или кошница, - когато са аранжирани по няколко.



Топката Темари е подарък-уникат, който съчетава в себе си пожелание за късмет и благополучие.







Поддръжка :

  • Да се съхранява на сухо.
  • Да не се пере.
  • Да не се излага продължително време на пряка слънчева светлина.
  • Не е подходящо за деца под три години.
  • Желателно е да се държи на затворено и чисто място, за да не събира прах.
  • Да се почиства с леко влажна кърпа.

Източник: http://www.ra-boutique.com/

Замъкът Дуфус,

Замъкът Дуфус е в Нормандия. Замъкът е бил крепостна резиденция повече от 600 години. Замъкът първоначално е бил направен от дърво, но е опожарен през 13 век и възстановен и изграден от камъни и вар. Долната снимка е направена от към стената. Сградите в ляво са складови помещения до кулата.



Пътя към кулата.



Замъкът и самата кула не са правени да са високи. Сторени са върху блатиста земя.


Долната снимка е залата на лордовете. Може да се видят слотове през стените, където греди са подкрепяли горния етаж. ВИждат се и останки от прозорци.



Следващата снимка е в залата, извитият камък в центъра е мястото, където е било стълбището.




Името на замък идва от галски /dubh uisg/, което означава, черна вода. Въпреки, че замъкът сега е заобиколен от земеделски земи, някога е бил на ръба на езерото Лох Spynie и е бил заобиколен от вода и блатиста местност. След поройни дъждове на снимката се вижда как е изглеждала местността по времето на разцвета на замъка.



А това са снимки извън замъка. Той е реставриран и се поддържа и до днес. Вижда се хълма , на който се извисява този замък.



Снимковият материал е взет от този блог.

Хърбърт Уелс - 21 септември рождената дата

Хърбърт Джордж Уелс (на английски: Herbert George Wells, по-известен като H. G. Wells) е британски писател на научна фантастика. Роден е в град Бромли, графство Кент. Баща му бил беден търговец. Когато Хърбърт навършва 14 години, напуска училище, защото не му достигат средства. Към ученето се връща четири години по-късно, когато печели стипендия за училище на науките. Отново благодарение на стипендия успява да влезе в Лондонския университет, където завършва през 1890 г. във факултет по биология.

С литература започва да се занимава, след като завършва университета. По този начин, когато навършва тридесет години вече са издадени научно-фантастичните му романи „Машината на времето“ („The Time Machine“, 1895), „Невидимият човек“ („The Invisible Man“, 1897) и „Война на световете“ („The War of the Worlds“, 1898). След като навършва трийсет години той започва да пише романи на обществена тема. Това се дължи на неговата промяна на възгледите от капиталистически на социалистически. През 1908 г. Хърбърт Уелс става член на Фабианското общество.

През 1922 г. той прави опит да навлезе в политиката като се кандидатира за парламента. След провала си на окръжните избори той не е избран. След това Уелс пътува до Русия, където се среща с Владимир Ленин. По-късно няколко години живее във Франция. След завръщането си във Великобритания през 1934 г. той бива избран за президент на международния Пен-клуб. Като такъв и умира през 1946 г.

Според критиците и читателите най-добрите творби на Хърбърт Уелс са от ранните години на неговото творчество. Това са първите му три романа, както и повестите и разказите, които са публикувани в първите му два сборника. Това са и най-популярните му произведения.

Star Wars - story book

Star Wars: Lost Tribe of The Sith: Precipice by John Jackson Miller (short story) Star Wars: Lost Tribe of The Sith: Precipice by John Jackson Miller (short story) Random House Publishing Group Don't miss Star Wars: Lost Tribe of The Sith: Precipice a FREE original e-book short story, the first in a series that tell the untold story of the Fate of the Jedi's forgotten Sith castaways, their battle to survive, and their quest to re-conquer the galaxy! Precipice includes an exclusive excerpt from Star Wars: Fate of the Jedi: Omen (Del Rey Hardcover, available June 23rd) and offers a unique look into the backstory of events that will begin to unfold in Omen.SURVIVAL—NOT SURRENDERFor the ruthless Sith Order, failure is not an option. It is an offense punishable by death—and a fate to which Commander Yaru Korsin will not succumb. But on a crucial run to deliver troops and precious crystals to a combat hotspot in the Sith's war against the Republic, Korsin and the crew of the mining ship Omen are ambushed by a Jedi starfighter. And when the Sith craft crash-lands, torn and crippled, on a desolate alien planet, the hard-bitten captain finds himself at odds with desperate survivors on the brink of mutiny—and his own vengeful half brother, who's bent on seizing command.No matter the cost, Korsin vows that it will not be his blood and bones left behind on this unknown world. For the way of the Sith leaves little room for compromise—and none for mercy.

Аеробните упражнения изгарят коремните мазнини



Най-добрите аеробни упражнения ще ви помогнат да изгорите мазнините по корема и да подобрите здравето си като цяло. Има различни форми аеробни упражнения, които ще Ви донесат много ползи. Няма едно единствено упражнение, което да се отделя от другите.

Ползите от аеробните упражнения включват:


* Настроение


* Намалява кръвното налягане


* По-нисък холестерол


* Защита срещу определени ракови заболявания


* Намалява риска от диабет


* Здравословно за сърцето


* Повишена издръжливост


* По-свеж външен вид с по-малко мазнини


Аеробните упражнения са едни от най-добрите упражнения, които можете да правите за да горите калории. Ще Ви представим списък, който ще Ви даде обща представа за ефективността на определени дейности и калориите, които ще изгорите чрез тях. Предоставените данни отговарят за 68кг човек който се упражнява в рамките на 30 мин.
* Бавно ходене - 90


* Голф използвайки количката - 105


* Ходене с умерено темпо - 120


* Вършене на домакинска работа- 135


* Бързо ходене - 150


* Плуване (230м/мин) - 160


* Колоездене на (16км/час) - 188


* Катерене на стълби - 210


* Аеробика (за начинаещи) - 218


* Гребане - 270* Джогинг (8км/час) - 278


* Джогинг (9.5км/час) - 345


* Вървят (13км/час) - 458



Дори най-добрата аеробна програма ще е още по-добра със предварителна загрявка преди за започнете с правенето на упражненията и след направата им. Ето няколко причини поради които загрявката е много важна.


Загрявка:


1. Помага на ялото ви да се адаптира. Загрявката помага на тялото Ви да увеличи консумацията на въздух.


2. Възпрепятства произвеждането на млечната киселина, която причинява болките след упражнения.


3. Намалява риска от нараняване, което може да се осъществи при използване на не загрети мускули.


4. Подобрява кръвния поток.


5. Засилва еластичността на сухожилия, връзки, съединителната тъкан и мускули.


6. Подготвя ли психически за упражняване сесия.


Почивка след упражненията:


1. Предотвратява виенето на свят, което се получава, когато прекратите внезапно сесията от упражнения.


2. Предотвратява спазмите.


3. Понижава концентрацията на хормоните, като norepinephrine, които водят до нарушения в сърдечния ритъм.


Научни изследвания сочат колко важно е да откриете най-приятните за вас аеробни упражнения. Опасностите от наличието на излишни коремни мазнини са добре познати. Епидемията от затлъстяване се разпростира все повече и повече, причинявайки множество усложнения в здравето и живота на засегнатите.За да оптимизирате програмата си за упражнение е нужно да включите силови упражнения и здравословна диета. Силовите упражнения трябва да се правят поне два пъти в седмицата. Фокусирайте усилията си върху основните групи мускули. Увеличаването на мускулната маса ще превърне тялото Ви в машина за горене на калории.

Дъга над Перник

След един летен дъжд, август 2008 година се появи красива двойна, дори за момент тройна дъга. Едно от чудесата на природата през обектива на фотоапарата. Насладете се.


Rainbow-Picture
Дъга над Перник
Rainbow





Дейност на службите на ПАБ при инциденти с радиоактивни материали.Дезактивация.Санитарна обработка

Дейностите на службите на ПБЗН се заключават в :
-оценка на радиационната обстановка-радиационно разузнаване чрез приборите за доземетричен контрол
-използване на широкоспектърни антибиотици
-използване на сорбенти-активен въглен и други
-осигуряване на индивидуални и колективни средства за защита на организма(радоипротектори)
-осигуряване на средства за дезактивация
-организиране на евакуация
- контрол на изменението на активността
- мероприятия използвани при ПОВ
Дезактивация - съвкупност от мероприятия, които се провеждат за отстраняване на радиоактивните вещества от замърсени: местността и техниката, МПС, сгради, съоръжения, декунтаминация на вода и хранителни продукти и провеждане на санитарна и ветеринарна обработка и др. Радиоактивното разпадане е вътрешно-ядрен процес и радиоизотопите не могат да се обезвреждат чрез химически съединения.
Дезактивацията бива:
- частична – обеззаразяване на части от предмети в непосредствен досег с човека, извършва се самостоятелно.
- пълна – отстраняват се радиоактивните в-ва от целия обект.
Методи за дезактивацията:
- механичен- изтупване, избърсване, изолиране,изчеткване,херметизация ;
- химически- основават се на полуразпада на радиоактивните вещества. Той не зависи от Т-та, влажността, Рто и т.н.
- физичен - естествена дезактивация на радионуклидите – изсветляне;
- сорбционен - базира се на задържането на радиоактивните вещества от сорбента -марли, маски, кърпи, филтри;
- йоннообменен - основаващ се на заместването на някои метални йони с радиоактивните елементи в някои смоли;
- колоидно - химически -използване на различни миещи препарати – водни разтвори на сапуни, емулгатори, перилни препарати.
Дезактивацията на местност - с обилно измиване със силна струя вода или воден разтвор на ПАВ. Отпадъчната вода се отвежда по канавки в ями, които се затрупват с пръст. При възможност не се допуска разпрашаване. Могат да се използват мощни прахосмукачки или чрез отстраняване на повърхностния слой на почватас дебелина 10-15 см.
Дезактивацията на сгради - обливат се обилно с вода или се изтрогва мазилката. Започва се от покривите и се завършва с външните стени като се обръща особено внимание на предметите с непосредствено съприкосновение (врати, прозорци).Населението се иммибилизира,за да не се запрашава района.
Дезактивацията на машини и съоръжения - измиват се със силни струи и миеши препарати.Използват се различни разтворитери – бензин, нафта.
Дезактивация на облекло -провежда се основно след излизане от замърсените територии, чрез изтупване, изпиране при строг дозиметричен контрол.
Декунтаминацията на хранителните продукти - измиване на херметично затворените опаковките. Ако не са херметично затворени – при големи количества се отстранява повърхностния слой, а при малки количества се изхвърлят на специално място.
Дезактивация на вода за питейни нужди не се извършва. В краен случай се прилага утаяване, филтриране, при възможност – дестилация.
Санитарна обработка -представлява обилно измиване с топла вода и сапун на цялото тяло, но без търкане и втриване,като особено внимание се отделя на уши, нокти и т.н., и задължителна проверка за остатъчна радиация.Носоглътката, стомашно-чревния тракт се промиват с 1-2 %-ен разтвор на сода бикарбонат.
За очистване от Йод 131 – калиев йодид или йодна тинктура, като се внимава за дозовото натоварване на организма. При необходимост се приемат радиопротектори, които поглъщат част от енергията на йонизиращото лъчение и намаляват вътрешното облъчване на организма. При необходимост за дезактивация се използват комплексообразуватели за по-силно отстраняване на радионуклидите – 3-5%-тен р-р на лимонена к-на, калиев перманганат.

Радиоактивност на околната среда. Дозиметричен контрол

Естествени замърсители са-изотопите в земната кора(литосферата,хидросферата и тропосферата). От нея в околната среда се отделят-ураниеви изотопи, С14, изотопи на водорода, Йод 131,Co60, N, CO2, и други.Изкуствени източници на замърсяване са-радиоактивни изхвърляния от ЯЕЦ. Ядрени опити. Отпадни продукти от областта на медицината, както и изследвания , от строителната промишленост (пепелина-К40), изотопи има и във водата за напояванв, за промиване, от промишлеността и други.
В резултат на авария в АЕЦ се отделят радионуклиди:Аргон ,Криптон – период на полуразпад 10 год.; Ксенон ; С14 ;Тритий – 12 год.; Йод 131 – 8,05 денонощия; Йод 132 – 2,3 часа. Получават се радиоактивни аерозоли от абсорбирането на изотопите върху атмосферни частици. Отделят се и горящи частици, източници на алфа, β и γ лъчения.
В горещите частички се намират изотопите на около 80 елемента. При взрив, те са над 200. тяхната специфична активност (на 1 гр.) е около 3.1011 бекерела/гр.
Проблемите от радионуклидите след авария са следните:
- замърсяване с йод 131, който обхваща около 90% от радиофона. Йод 131 има подчертана селективност спрямо фуражи, а от там замърсява млякото.Натрупва се в щитовидната жлеза.
Особен проблем са : цезий 134 – период на полуразпад 2 години; и цезий 137 – период на полуразпад 30 години, γ-β излъчвател. Цезият е аналогичен на калия в човешкия организъм, който определя сърдечната проводимост и човешкия организъм не ги различава. Периода му на полуотделяне е 50-200 дни.
Защитата от цезия се осъществява чрез унищожаване на замърсените фуражи.
Стронций 90 –Натрупва се в костната с-ма. Той е около 40 пъти по-радиотоксичен от цезий 137. Попаднал в почвата, той се натрупва в кореновата с-ма на растенията. Той е аналогичен на калция.
Дозиметрични величини:
-активност- броят спонтанни, ядрени превръщания за единица време. Измерва се в Bq (Бекерел)=1 разпадане за 1 сек.
- предадена енергия на единица маса от дадено вещество се нарича доза
- мощност-изменение на дозата с времето. Измерва с в Gy(Грей)
- мощността на експозицията е дозата за единица време
Si (Сиверт)- еквивалентна доза заизмерване на йонизацията на различните органи от различните видове лъчения. Безопасното замърсяване на човешката кожа 1 Bq/m2, за помещения- 2 Bq/sm2.
При радиоактивното облъчване се получава комплесно йонизиране на организма, водещо до намаляване на еритроцоти и левкоцити, разграждане на тромбоцити, липса на кислород. При малки дози- отпадналост, главоболие, нарушаване на зрителността, вестибуларния апарат. Има скрит период на деиствие. С увеличаване на дозата, времето на проява на симптомите се съкращава.
Защитата се осъществява с превантивни мерки и строга индивидуална и колективна защита на дих. органи.
Техническите средства за радиационен контрол биват:
- индивидуални дозиметри – във вид на фотопладки, писалка.
- групови дозиметри – отделните датчици се дават по-прецизно но отделни групи ( рентгенометри, радиометри)
- бордови прибори за радиационно разузнаване – напр. АСР 3, който сработва при 3 режима, предназначен е за индикация на радиоактивност и задействане на с-мите за защита.

Ядрено оръжие. Поразяващи фактори - ударна вълна, проникваща радиация, светлинно излъчване, радиоактивно замърсяване, електромагнитен импулс. Защита

Ядрено оръжие – то включва ядрено гориво в маса под критичната,средство за пренасяне и система за управление.За да протече една ядрена реакция на делене са необходими:
- масата да е по-малка от критичната(самоволно делене на ядрата). Критична маса – такава маса на ядреното гориво, при която се осъществява реакцията на горене;
- коеф. на развитие на реакцията к трябва да е по-голям от 1. (средното количество на отделящи се неутрони трябва да има поввече от единица ефективни удари.) При К>1 – реакцията се развива верижно; К=1 – реакцията е с постоянна скоростм; К<1 – реакцията е затихваща.;
Устройството на ядрената бомба, снаряд и др., представлява съвкупност то отделни парченца с маса по-малка от критичната, поставени в обем взривно в-во.
Обема вътре се запалва чрез запалка, като при взрив парченцата се събират и масата им става по-голяма от критичната.
За да се получи термоядрен процес са необх. млн. оС. Във вътрешността се вкарва диутерий или тритий, за да се осигури нужната температура.
При ядрения взрив има светлинно кълбо, поразяващото действие е от топлинното въздействие.ЗАщитата от светлинно излъчване става чрез различни прегради, очила и др. При развитие на реакцията се получава мощен поток от гама - кванти и неутрони. Поразяващите фактори са:
1. Взривна вълна – представлява област на рязко и значително сгъстяване на средата, разпространяваща се със свръхзвукова скорост.




Вакуума създава гъби.
Ако ΔP е по-голямо от 0,5 кг/см2 е убийствено за организмите.Действа около 30-40 сек. Обикновено на ядрената вълна се падат около 50% от енергията на ядрения взрив. Ядрените взривове биват:
- високо въздушни – при тях липсват гъби;
- средно въздушни – височината на гъбата е съизмерима със стълба пепел;
- ниско въздушни;
- наземни;
- подземни;
- подводни.
Най-силно е радиоактивното замърсяване при земен взрив, като се образува радиоактивен облак, а при вятър достига десетки км. Радиоактивното замърсяване включва частици от ядреното гориво и частици от вторичната активност (в резултат на индуцираната радиоактивност).
Защитата се заключава в недопускане на попадане на радиоизотопите в човешкия организъм, чрез противогази,респиратори и изолиращи апарати,защитни средства на кожата.
2. Светлинно лъчение(импулс) – включва ултравиолетови, видими и инфрачервени лъчи, предизвиква изгаряне.
Защитата е следната:
- по възможност да не се гледа към взрива;
- индивидуални защитни очила.
- различни прегради
3. Проникваща радиация – представлява поток от γ кванти с голяма проникваща способност, и неутрони, които поразяват непосредствено чрез йонизация живите организми за 5-25 сек. Йонизиращото лъчение се характеризира с пълната доза йонизиращо лъчение на 1-ца маса от облъчваното в-во
Защитата е чрез използване на прегради ниско в земята.
4. Електромагнитен импулс –мощно поле,поразяващо комуникационните системи.Настъпва йонизация в определена среда, при което възниква ел. магнитен иппулс на разстояния няколко км. от епицентъра на взрива, в резултат на което се получава пробив в ел. централи, повреждане на ел. апаратури, трансформатори.
Защитата се заключава в недопускане на вторичен импулс,посредством изолация и подходящо екраниране на кабелите и съоръженията, поставянето им дълбоко в земята.Защитата на организмите включва пълна санитарна обработка и използване на радиопротектори (таблетки).

Радиоактивни опасни материали. Поразяващи фактори-проникваща радиация, радиоактивно замърсяване.

Според скалата на международната агенция се различават следните степени на ядрени инциденти:
Ниво 0 – допускат се отклонения, които нямат значение за техническата безопасност;
Ниво 1 – „аномалия”, отклонение от нормалния режим, но не създава опасност от облъчване на обслужващия персонал;
Ниво 2 – „инцидент”, наблюдават се откази в част от с-мите за безопасност. Не е изключено локално замърсяване и слабо облъчване на обслужващия персонал;
Ниво 3 – „сериозен инцидент”, слабо външно изхвърляне на радионуклиди и замърсяване на раб. площадки. Максималното облъчване е под допустимите норми, не са необходими мерки за защита извън района;
Ниво 4 - „авария без опасност извън АЕЦ”, слабо външно изхвърляне на радиоактивни в-ва Могат да причинят дозово натоварване на персонала ;
Ниво 5 – „авария с опасност извън АЕЦ”, тежки повреди в ядрените съоръжения, външно изхвърляне на радиоактивни материали
Ниво 6 – „сериозна авария”, значително външно изхвърляне на радионуклиди.Изпълнява се пълен обем на аварийният план
Ниво 7 – „тежка авария”, голямо външно изхвърляне на радиоизотопи, с възможност за трансграничен пренос. Активността достига до десетки хиляди терабакерела (TBq).

Основните източници на замърсяване са- продуктите от делене на ядратана урана или плутония, нереагиралата част от плутониевия или урановия състав, от радиоизотопите, получени при поглъщане на неутрони(вторична активност).
В резултат на авария в АЕЦ в атмосферата се изхвърлят аерозолни активни частици, съдържащи летливи и нелетливи радионуклиди.При взрив или авария за кратко време има проникваща радиация-поток от гама кванти и неутрони.
Естествени радионуклиди са всички елементи, намиращи се в околната среда, които са източник на йонизиращо лъчение(диутерий и тритий, Калий-40)
Изкуствени радионуклиди са тези :за получаване на ядрено горво, за промишлени цели – датчици за различни реактори, за медицински цели, за селскостопански цели, за научни цели.
Поразяващият ефект на радионуклидите се заключава в йонизиращото действие в/у организмите на радиоактивното лъчение, т.е. проникващата радиация. Тя включва:
α - лъчи – поток от хелиеви ядра, харакреризиращи се с малка проникваща спосбност, но силна йонизираща способност. Дължината на свободния пробег във въздуха е около 7 см. Попаднали в организма имат голямо йонизиращо действие.
β – лъчи – поток от електрони, чията проникваща способност е няколко десетки см. в зависимост от енергията. Попаднали в организма имат голямо йонизиращо действие.
γ – лъчи , характеризиращи се с голяма проникваща способност (до км.), в зависимост от енергията. Имат малка йонизираща спосолност, но защитата е изключително трудна.
Особености при авария в АЕЦ:
- малки степени на радиация;
- по-пълно и дълбоко замърсяване на обектите,поради по-голямата дисперсностна радиоактивните частици
-по-ниски допустими норми на замърсяване,поради това ,че радоиактивния прах по- бързо прониква в организма.
-отделят се до 80 радиоизотопа
При авария в АЕЦ се получава замърсяване с горещи частици, представляващи дребни фрагменти на ядреното гориво. Основни замърсители са :стронции90, цезий 137,йод131.
Поразяващото действие се дължи на йонизация на тъканите, деструкция и силно увреждане. Най-лесно се подават на йонизация: растящите организми, делящите се ,зародишите.
Защитата е следната:
- екранизиране на лъчението;
- недопускане попадането на радиоизотопи в организм;
- декунтаминация (обеззаразяване) на хранителни продукти;
- дезактивация на предмети, местност.
Защитата се заключава във вземането на противорадиационни таблетки;запазване на дихателните органи и кожата от постъпването на радиоизотопи,вземане на калиев йодид,а при авария на АЕЦ се използват специални защитни маски.

Дезинфекция, дезинсекцея и дератизация. Дейност на органите за ПАБ при биологична критична обстановка

Дезинфекция - премахване на заразеността, т.е. унищожаване на болестотворни микроорганизми в заразена среда, помещения, месности и др. Тя бива профилактична,текуща и пълна(за обеззаразяване на околната среда)
Методите за дезинфекция биват:
- механичен – отстраняване на микроорганизмите чрез: изтупване, изчеткване, проветряване ( при грипни епидемии), измиване с водна струя.
- физичен – основава се на естествени фактори, като слънце, вода, ултравиолетови лъчи, ултразвук, рентгенови лъчи, изваряване, изгаряне на заразени материали и др.;
- физически-действие на естествените фактори-слунце,вода,изстудяване, ултразвук,изваряване
-химичен – той е най-ефикасен-унищожаване на микроорганизмите,насекомите с използване на разтвори или суспенсии с универсално действие-хлорамин, хлорна вар,фенол и др.
Дезинсекцията- комплекс от мероприятия за унищожаване на членестоноги(инсекти), като кърлежи, комари мухи (носители на 63 болестотворни заболявания). Провежда се чрез няколко метода:
- механичен - замрежване на прозорци, врати; измиване; изчеткване;
- физически – прилагане на суха или влажна топлина, обработка с водна пара,гладене
- химически – най-ефикасен-чрез използване на инсектицидни препарати- органо-фосфорни съединения с изключително инхибиращо действие върху холинестеразата.С тях се работи при строго спазване на индивидуални мерки за защита.
Дератизация – система от мероприятия за изтребване на вредните гризачи и предотвратяване на проникването им в сгради. Постига се по няколко начина:
- механичен – капани и заравяне в земята;
- биологичен - чрез използване на естествени им врагове-птици;
- химичен начин – посипване с отрови - хлорпикрин, цинков фосфат и задължително много стриктен контрол и събиране на отровените животни..

Дейността на органите на ПБЗН се заключава в разпръскване на дезинфикциращи р-ри; провеждане мерки за дезинфекция, дезинсекция, дератизация с наличната техника; вземане на проби за биологичен мониторинг; осъществяване на контрол в/у пълнотата на дезинфекция.
В биологичното огнище на поразяване се използват болестотворни бактерии, микроорганизми, токсините от тяхната дейност и преносителите им. Основни характеристики на огнището:
- невъзможнаст за бърза индикация на биологичното огнище без провеждане на специални лабораторни изследвания;
- наличие на скрит (латентен) период на проява на заболяването;
- голяма продължителност на действие на причинителя на заболяването и неговия носител;
- способност на патогенните микроорганизми за бързо и лесно поразяване и заразяване на хора, животни, разстения и др.;
- възможност за възникване на епидемии (пандемии) при предаване на заразата;
- трудно ликвидиране на огнищета на поражение.
Превантивните мерки се осъществяват чрез: имунизиране на населението, непрекъснат контрол на преносителите, имунизация на населението, защита на хранителните продукти и водоизточниците, лична хигиена и здравна просвета.
В процеса на провеждане на мероприятието се включват:
Карантина - е мярка за предотвратяване разпространението на инфекциозно заболяване и се свежда до пълно изолиране на огнището на поразяване;
Обсервацията - въвеждане на изолационно-ограничителни и учебно-профилактични мерки за предотвратяване на заразата;

Обща характеристика на биологично опасните вещества.Биологично оръжие.Защита на служителите на ПАБ при инциденти с биоагенти

Епидемиите и епидемиологичните процеси представляват многофакторно биосоциално явление. Биологочно оръжие- това са болестотворни организми, средствата за пренасяне и управление.Основните възбудители са:
- бактерии – едноклетъчни организми от растителен произход, с рамери до 5 микрона.Имат спорообразна форма, резистентни са към външните условия.
- вируси – най-малките представители на микроорганизмите,развиващи се в изкуствена среда.Болестотворни са дълго време, дори и изсушени.
- рикеции – заемат средно място м/у бактерии и вируси.
- гъбички –силно устойчиви към външни фактори.Към тях се отнасят и продуктите от тяхната дейност,наречени токсини-бутолинов токсин(действа като БОВ)
Класификация на епидемиологични ситуации:
В зависимост от механизма на въздействие:
-Епидемиологични ситуации,възникващи по естествен път-чрез възбуждане настари огнища. Биват първични и вторични. Първичните са в резултат на внесена инфекция сред дадена човешка популация (с предпоставки: недостиг и дефекти на водоснабдителната система, слаб санитарен и хигиенен контрол), активизиране на существуващи епидемиологични огнища (напр. кутреска, антракс) Вторичните са в резултат на природни бедствия и антропогенни катастрофи.
-Епидемиологични ситуации възникващи по изкуствен път-големи са въможностите за зразяване на здрави хора, за получаване на голям брой микроорганизми чрез размножаване.МНого голяма е устойчивостта им към външни фактори.Получават се леко и евтино,трудно се индикира,като задължителна е посявката. Могат да действат комбинирано. Обикновено те са в резултат на причинителите на заразни болести и техните токсини. Основните характеристики са: наличие на известен инкубационен период, възможност за възникване на инфекциозно разпръскване, наличие на масови поражения. Възможности за евтино производство. Особено зночение в днешно време са придобили:
Антракс (синя пъпка) – Антраксът е остро заразно заболяване, причинявано от спорообразуваща бактерия Bacillus anthracis. Антраксът се появява най-често при диви и домашни гръбначни животни (говеда, овце, кози, камили, антилопи и други тревопасни), но също така може да се появи и при хора, изложени на контакт с болни или тъкани от заразени животни. Симптомите зависят от начина на заразяване, но обикновено се появяват след 7 дни от началото на инфекцията. Кожната инфекция започва като проминираща сърбяща пъпчица, наподобяваща ухапване от насекомо.След около 1-2 дни се развива във везикула, а в последствие в безболезнена язва, с големина 1-3см. в диаметър, с характерна черна некротична област в средата.Инхалационната форма: Първоначалните симптоми могат да наподобяват тези на обикновена настинка.След няколко дни те могат да прогресират в затруднено дишане и шок.Тази форма на антракс обикновено е с летален изход. Стомашно-чревна форма: Тази форма може да възникне в резултат от консумация на заразено месо и се характеризира с остро възпаление на стомашно-чревния тракт.Първоначалните признаци са: гадене, загуба на апетит, повръщане, висока температура, последвани от коремни болки, повръщане на кръв и тежка диария. За да е ефикасно лечението, то трябва да започне на ранен етап от развитие на инфекцията. Оставено без лечение заболяването може да се окаже фатално.
Ку треска - Ку-треската е зооантропоноза (заболяване разпостранено сред животни и хора) Инкубационния (скритият период) на заболяването е между 3 и 30 дни-средно около 19 дни. Обикновено болестта започва внезапно с втрисане,повишение на температурата,главоболие,болки в мускулите и прасците,слабост и безсъние.Очите са влжни,а лицето,шията и гърлото-зачервени. В тежките случаи се стига и до възпаление на сърдечния мускул и сърдечната торбичка, както и засягане на нервната система-неспокойствие,безсъние,възбуда,болки в крайниците,парализа на гълтачните и гръклянните мускули със смущения в говора и гълтането.
Ботулинов токсин: Ботулиновият токсин се синтезира и отделя от специфичен вид бактерии, наречени Clostridium Botulinum. В природата те съществуват единствено в безкислородна среда Ботулиновият токсин е невротоксин. Той блокира предаването на нервния импулс от неврона към мускулното влакно. По този начин мускулът остава в трайно състояние на релаксация, т.е. не се съкращава и не може да набръчква кожата, която се намира отгоре.
Холера (ЧУМА) – Холерата принадлежи към групата на особено опасни инфекциозни заболявания. Болестта се причинява от холерен вибрион, който представлява аеробен грам-отрицателен камшичест микроорганизъм и отделя ендотоксин и екзотоксин. Болестната картина протича в няколко форми. Типичната болестна форма започва остро с коремна болка, усилване на чревната перисталтика и диария. Изпражненията в началото са кашави, а по-късно придобиват вид на оризова вода. Изхожданията са многократни, с тенизъм. Характерна слабост и умерено повешена телесна температура - под 38 градуса С. Появяват се и повръщания, които не се предхождат от гадене. Поради силната загуба на течности болните бързо се обезводняват - до и над 10% от телесното тегло. Кожата става суха, наблюдава се хлътване на очните ябълки, чертите на лицето се изострят. Дишането става ускорено, артериалното налягане се понижава. Профилактиката се състои в строга изолация на болните, като в епидемиологичните райони се разкриват специализирани болници. Под строг санитарен контрол се поставят всички хранителни продукти и пи тейна вода. Здравите контактни лица се поставят под епидемиологично наблюдение. Населението в епидемиологичните райони подлежат на противохолерна ваксина. Такива мерки се предприемат и за населението в пограничните райони при наличие на холера в съседни страни. При епидемиологична заплаха и по показания се провежда и реваксинация на застрашени контингенти от населението.
Биологично оръжие представлява комплекс от биологичен агент, средство за пренасяне и система за управление. Защитата е следната:
1. Използване на индивидуални средства за защита на дихателните органи (противогази) и кожата;
2. Спазване на мерки за карантина и обсервация (изолиране);
3. Пълнадезинфикация
4. Лична хигиена.
5.особено внимание се обръща на защитата на обществени обекти.

Химическо оръжие. Обща характеристика на бойните отровни вещества

Под химическо оръжие ще разбираме свръхтоксично вещество и средствата за тяхното пренасяне и управление. То служи за поразяване, изтощаване на целите, затрудняване на действията.Основните му характеристики са: лесно получаване, висока леталност, силна токсичност, бързо действие , възможност за лесно пренасяне и др.
Най-важни свойства на БОВ са:
Устойчивост – продължителност на запазване свойствата на веществата и техния поразяващ ефект върху различните материали, възможности за хидролиза, за реакции с различни вещества, за адсорбция, абсорбция, дисорция.
Летливост – максималното количество БОВ, което при определена температура и налягане насища единица обем въздух.
Концентрация – ЛД 50, ЛД 100
Токсичност –10-6 mg/l
Разтворимост
Обикновено бойната концентрация се измерва в mg/l. Te биват:
Прагова доза – най-ниската концентрация, над която се наблюдават началните симптоми на поразяване.
Непоносима концентрация – тази, при която престояванетоповече от 1 мин. без защитни средства е невъзможно.
Бойна концентрация –силно поразяване до 50% от хората.
Смъртоносна концентрация – 100% смъртност
Степента на заразяване е количеството БОВ на еденица площ (г/м2), кожно-обривни- 7-10, нервнопаралитични 5 г/м2,дисперстност на капките 0.02 г/м2
По физиологическа класификация биват:
- нервно-паралитични - зарин,зоман,V-газове;
- кожно-обривни - серен и азотен иприт;
- общоотровни – циановодород;
- психотоксични – BZ, марсилидий;
-раздразнителни;
-задушливи –фосген;
- физически инкапацитанти, предизвикващи временна слепота, глухота;
- рефлектовни със сълзотворно действие(полицейски отрови) – бром бензин цианид;
По тактическо предназначение БОВ биват смъртоносни, временно изваждащи от строя, раздразнителни и отчетливи.
В зависимост от продължителността на запазване на действието си са устойчиви(до няколко дни/иприт,зоман/) и неустойчиви(до няколко часа/зарин/).
Средствата за приложение на БОВ са: ракети, авиация, бомби , хим.снаряди , разливни прибори и др.

БОВ с нервно-паралитично и кожно-обривно действие

БОВ с нервно-паралитично действие, имат най-бърз ефект:
I.Зарин- представлява изопропилов естер на метил флуор фосфоновата киселина. Чистия зарин е безцветна течност, без мирис ( техническия мирише на плодове) .Тк=150оС, Тзамр=-54оС. Смъртоносна концентрация при 1 мин. експозиция е 0,1 mg/l. Разтваря се добре във вода и органични разтворители. Отличава се с добра прониквателна способност и силна адсорбция върху различни материали.
II.Зоман - пинакулинов естер на метил флуор фосфоновата киселина(трилон-146). Безцветна течност със слаба миризма на камфор. Тк=167оС, Тзамр = -80оС. Кожно резубтивна доза до 10 mg/kg; летална доза при 1 мин. е 0,05 mg/l(чрез инхалация).Добре се разтварят в органични разтворители,слабо във вода, 4 до 10 пъти по токсичен от зарина. Картина на поражение като при зарина.
III.V-газове - 10 до 20 пъти по токсични от зарина и зомана.Тк=246оС(с разлагане),Тзамр=-50оС, летална цонцентрация при 1 мин. е 0,0003 mg/l. Безцветна течност, без миризма. Разтворими във вода и органични разтворители. Аерозолно разпръскване. плътност 1,04 kg/m3. Имат аналогична картина на поражение. Средствата за обеззаразяване са подобни на тези при зарина като се използват антидоти, между които атропин, ПАМ, токсогонин и др.
Механизма на отравяне на всички нервнопаралитични газове се заключава в инактивирането на холинестеразата, кумулирането на ацетилхолин в организма-самоотравяне на организма. В химично отношение не е много устойчив. Дегазира се с алкални разтвори, хипохлоридни (калциеви, натриеви) водни суспензии.
Признаци на отравяне: възбуда на нервната с-ма, изтръпване на крайниците, миоз(свиване на зениците); тремор; конвулсии; титаничен тремор; обилна саливация( лиги, сополи); парализа на дихателния център.
Дегазацията се извършва с вещества имащи алкално действие, но е почти невъзможна за V-газовете.
БОВ с кожно-обривно действие:
Серен иприт - дихлор диетил сулфид. Представлява безцветна или слабожълта течност, с миризма на чесън, горчица. Тк=217оС, Тзамр=14,4оС, устойчивост на местността при 20оС до 4 - 14 часа. Бавно се разтваря във вода, добре в органични разтворители, включително в БОВ. Основно(бойно) състояние е капко-течно. Прониква бързо през кожата, дихателните органи, храносмилателния тракт. Има общоотровно, кожно-обривно и нервно-паралитично действие. Върху кожата се получава зачервяване, образуват се ситни мехурчета, които изсмукват белтъчините в близост до тях, като постепенно мехурите стават все по-големи и се запълват с жълта течност. Общоотровното му действие се дължи на отделящата се при хидролизата му солна киселина. Има латентен(скрит) период на действие(2-4 часа). Образуват се дълбоки рани, които заздравяват за минимум 2 месеца. Получават се бронхопневмонии и др. Дегазира се с вещества съдържащи активен хлор, хлорамини и др.
азотен иприт - азотен трихлор триетил. Тзамр =4оС, няма скрит период на действие. Химичните му свойства са сходни на серния. Има миризма на риба. Поразява клетките на организма, като действието му е подобно на рентгеновите лъчи. Попаднал в организма умрежда и нервната с-ма. Кожно обривна доза 0,5 мг/см2.
Люизит – производен на арсин. Има миризма на здравец. Кожно-обривното му действие е аналогично на ипритите, но има по-силна хидролизна устойчивост. Дегазацията е подобна.

Психохимични БОВ, полицейски отрови и физически инкапацитанти

Към тази група спадат вещества действащи на нервната система и предизвикващи психични разтройства. Към психохимични БОВ се отнасят:
LSD-25- представлява диетил амид на резергиновата киселина. Кристално вещество. Ттоп = 85оС. Поразява нервната с-ма, предизвиква психично разтройство. При 0,01 мг/м3 след 10-15 мин. възниква главоболие, разширяване на зениците на очите, емоционална възбуда от приповдигнато настроение до пълна апатия, наблюдава се шизофрения. Възможно е разцепване на личнастта.
BZ- спадат към групата на песперитил-бензилатите(производни на бензиловата киселна). При обикновена температура са безцветни кристални вещества.Ттоп =165оС. Използва се в аерозолно състояние. Поразява централната нервна система при попадане през дихателните органи, латентен период (30мин-10часа). токсичното му действие продължава от 1 до 5 дни. Картина на поражение-отпуснатост, вялост, сънливост, тахикардия, виене на свят, халюцинации. Антидоти няма. Първа помощ и лечението се изразява в евакуация извън заразената зона, предизвикване на повръщане.
МЛК- моноетиламид на резергиновата киселина- същото поражение, но по-слабо.
Раздразнителни отровни вещества(полицейски отрови):
CS – устойчиво отровно вещество, кристално, трудно разтворимо във вода и много добре в органични разтворители. Органолиптична концентрация – 0,5 мг/м3. Смъртоносна концентрация за човека – 25 мг/м3 . Поразяваща концентрация – 0,001 мг/л. Използва се в ръчни гранати, димки. Симптомите на поражение са упорито сълзотечение, конюнктивит, зачервяване на кожата, парене, силен сърбеж. Наблюдава се свръх чувствителност при повтарно поражение, силно изтощаване на организма.
CR – има по-ниска токсичност от CS, но по-голяма продължителност на действие. възникват истерични реакции, инфекция на конюнктивитите, трудна ориентация. Наваляват се защитните сили на организма, предизвикващо силна слабост.
CN – безцветно кристално вещество, слабо разтворимо във вода и добре в орг. разтворители. Праговата концентрация е 0,0001 мг/л. Има силно сълзотворно действие.
Хлолпекрин - жълтеникава течност със силно сълзотворно и задушливо действие. Обикновено защитата се изразява в използването на известните изолиращи средства и военни противогази. Не се препоръчва триене на очите и се предлага 2% разтвор на натриев бикарбонат. Дегазацията им се осъществява чрез алкални основи и утаяване.
Физически инкапацитанти – не влияят пряко на психиката, но разстройват функциите на рецепторите. Предизвикват временна слепота, глухота, нарушена координация на движенията. Генерализират тремор, гадене, повръщане, отпадналост. Основни представители са:
Треморин - започва тремора от пръстите, през крайниците, цялото тяло и гърчове. Наблюдава се миоз (свиване на зениците), повишена саливация. Наподобява болестта Паркинсон. Известен е като газ на страха.
Оксотреморин - подобен на треморина, но 10 пъти по-токсичен.
IDPN – предизвикват неконтролирано клатене на главата, поразяват главния мозък. Миришат на риба и мишки. Имат силно кожно резурбтивнодействие. Защитата се изразява в използване на защитни облекла и противогази.

Защита на органите на ПАБ при локализирането и ликвидирането на последствията от БОВ.

Kато индивидуални средства за защита на дихателните органи се използват:
- общовойсковият противогаз БССМО-4У- за защита на лицето и дихателните органи от отровни вещества, радионуклиди и бактериални средства, но почти не защитава от ПОВ. Съпротивление на дишане при 30 l/min е 180-200 Ра. Обикновено се проверява при 0,85 g/m3 хлорпикрин.
- общовойскови противогаз ПФ-90. -Български. Позволява 24 часа носене без снемане. Съпротивление на дишане 100-120 Ра. Състои се от лицева част и се връзва отгоре с ластични ремъци. Дихателят е малко габаритен и с монтирано говорително устройство. Самата лицева част позволява приемане на течности или течна храна.В зависимост от вида на замърсителите дихателите могат да се комплектуват за други БОВ:
Клас А (кафяв) – задържа органични пари с Ткип > 65оС;
Клас Ах – задържа леснолетливи орг. пари с Ткип <>За защита на кожата :
– комплект за еднократна употреба, включващ защитно наметало, шал и ръкавици. Изработва се от тънка газонепроницаема материя, като защитна мощност по иприт е 24ч.
- защитен комплект за многократна употреба, включващ защитен плащ,защитни ръкавици, ботуши. Обикновено е на базата на бутил каучукови смеси. Оценката се извършва чрез определяне на газопроницаемостта спрямо кожно-обривните БОВ.
Средствата за защита на кожата се използват в случаите за защита от БОВ, ПОВ, радионуклиди, бактериални средства.

Методи и средства за дегазация на БОВ. Дейност на службите на ПАБ при инциденти с БОВ

Мероприятията по ликвидиране на последствията от оръжията за масово поразяване се нар. специална обработка. Специалната обработка включва: санитарна обработкa, дегазация, дезактивация, дезинфекция нa всички материални средства.
Санитарната обработка (обработка върху хората)се заключава в : отстраняване на радионуклидите, обезвреждането и/или отстраняването на отрoвните вещества и унищожаване на бактериалните средства.
Специалната обработка бива : частична(на предмети, части от тях в досег с откритите части на тялото) и пълна.
Дегазацията на БОВ бива:
-механична –измиване,изтриване, изпиране
-физична-чрез разтваряне във вода и органични разтворители, абсорбция и адсорбция, изваряване, изпаряване с горещ въздух от термични станции
-химични-водещи процеса до нетоксични продукти
За дегазация на БОВ се използват състави с окислително-хлориращо действие: хипохлориди и соли на хипохлористата киселина; органични азотосъдържащи съединения с активен хлор – хлорамини, монохлорамини (водоразтворими), дихлорамини; карбитолов разтвор; соли на трихлоризоцианурова киселина ( използва се за пирити)
За дегазация на кожно-обривни БОВ се използват- 10% воден разтвор на монохлорамин, 5-8% дихлорамини в дихлоретан, 5% хексахлормеланин, 1-3 % водна суспенсия на калциев хипохлорид с коригирано рН на средата 12-12.5. При зимни условия към този състав се прибавя 30% метанол
РПА ( разтвор полидегазиращ аминоалкохолат) – универсарен дегазатор за техника (не за хора), който представлява разтвор на моноетилов етер – 28% на етилен гликола, 70% диетилен триамин и 2% натриева основа. Тзам.р-ра -35оС ; разхода е 0,25 л/м2; времето за дегазация лятно време е 5-10 мин, а зимно около 30 мин. Всички повърхности се измиват след това с вода.
При аварийни ситуации могат да се използват 15-20 % воден р-р на амоняк и етилен гликол,както и всякакви алкални емулсии за обезвреждане на нервно-паралитични БОВ и други подръчни средства.

За дегазация се използват следните технически средства:
- авторазливни станции
-машини от комуналното стопанство
- машините на ПБЗН
-индивидуални дегазаационни комплекти-окисляват водните суспенсии на хипохлорида и намаляват рН то му
-индивидуални комплекти за дегазация на имущества и хора
Приборите с полидегазиращи разтвори са:
-КБСО(комплект бордови за специална обработка)-пожарогасител, в който под наллягане се изхвъря вода
- КИД (комплект индивидуален дегазиращ) - флакона с четка в горната част
- ИЗП (индивидуален защитен пакет) - флакон с РПК (разтвор полидегазиращ карбитолов) за дегазация на човешка кожа, снабден с 2 ампули антидот за защита от БОВ. Прдставлява автоматична спринцовка, 4 ампули с 40 % етанол, 40% хлороформ, 15% етер и 5% амоняк.
Задълженията на служителите на ПБЗН са: санитарна обработка, осигуряване на технически средства, създаването на необходимата организация за дегазация на БОВ.

Методи и средства за локализиране и ликвидиране на аварии с ПОВ.Действия на службите за ПАБ при критична химическа обстановка

Основните методите за ликвидиране на огнището на химични заразявания с ПОВ биват: механичен, физичен и химичен. Процеса на обезвреждане на ПОВ се нарича дегазация.
Механичен метод:
1. Отстраняване чрез изключване на повредения участък от инсталацията, подмяна на повредени елементи, запушване на пробивите.за ликвидиране на разливите се създават обваловки,съдове за прехвърляне и събиране на течности, подходящи помпени агрегати с антикорозионна защита;
2. Затрупване на огнището на химично заразяване с инертни материали (пясък и пръст) .
3. Измиване на заразени обекти съобразявайки се с механичните свойства на веществото
Физичен метод - основава се на използването на някои физични свойства на ПОВ, като: разтваряне , изпарение, адсорбция и абсорбция, и като реализация се прилагат при:
1. Създаване на водни завеси (за Cl,SO2,SO3,NH3) като е необходимо да се спазват следните условия: дюзите да бъдат разположени с/у посоката на разпространение на облака. Като при силен вятър разстоянието м/у дюзите и облака да бъде 10-15 м., а при безветрие да има пълна окръжност на монтиране. Целесъобразно е височината на вертикалните водни екрани ≥ 15-20 м. , ширината ≥ 15-20 м.
2. Създаване на въздушни завеси, посредством мощни вентилатори, аеродинамични топломашини.
3. Покриване със слой пяна, глина или др. естествени продукти, пластмасови плоскости и т.н. Като състава на пяната е 0,5 – 5 ПАВ с 0.1-0.8% висши алкохоли, използват се средства за дегазация.
Химичен метод - най-сигурен и ефективен.
1. Чрез неутрализация с 1-10 % разтвор на течен или твърд дегазатор. Алкални ПОВ с киселинни и обратно.
2. Чрез изгаряне в зависимост от дейностите на службите на ПБЗН.
Във всеки един конкретен случай трябва да се оценяват свойствата на коткретните вещества за да се определи точния метод за тяхното обезвреждане, като се спазват всички методи за защита на населението.

Защита на служителите от ПАБ при аварии с отделяне на ПОВ

За защита на хората се предвижда комплексно използване на следните 3 основни метода:
1. укриване в специални помещения;
2. провеждане на спасителни и други неотложни работи с евакуация;
3. използване на индивидуални и медицински средства за защита на дихателните органи и кожата.
Основни управляващи органи в България са: постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, оглавява се от вицепремиера. Създадено е министерство за борба с бедствията, авариите и катастрофите. Светоевната здравна организация възприема катастрофата като внезапно нарушаване на технологочния режим,стихийно бедствие и т.н. В България от 2005 г. има закон за управление при кризи.
На областно ниво също има постоянна областна комисия с председател областния управител, като са включени още нач. на полицията, нач. на здравеопазването, нач. на ПБЗН.
На ниво община – комисия с председател кмета, който отговаря непосредствено за защитата на населението, като в комисията влизат още зам. кметове, нач. на болнични заведения. На градско ниво също има постоянна комисия.
На ниво обект (временна комисия) с председател директора на предприятието.
Защитата на обекта започва в следния ред:
Оповестяване при крупна производствена авария по ред установен от в предприятието. Оповестяването се извършва с автоматизирани системи за опвестяване, минавайки през съответните цехове до гл. инженер на комбината. От там информацията се подава в общината и най-близките застрашени населени пунктове.
Евакуация – предварително се подбират районите, определят се маршрути и се създава план И съответно се подготвя персонала за действие при екстремни събития.
При заразяване с амоняк хората се извеждат на 5 км., с хлор-на 10 км. Времето е 5 часа за амоняк и 8 часа за хлор. Завръщането в района става след анализ на ситуацията.
Укриване в специални помещения – те са предварително избрани. В тях при необходимост се предвиждат подходящи средства за индивидуална защита на дихателните органи и тялото. Ако веществото е неизвестно се поставя изолиращ противогаз. За защита на кожата има индивидуални защитни облекла на база полимерни материали. Ако липсват подходящи противогази се използват подръчни средства- марли,хавлии и др.
Индивидуални средства за защита на дихателните органи - при необходимост задължително се търси подходящ дихател.
Промишлените дихатели биват: Тип А /кафяв цвят/- защитават от органични пари-бензин,бензен,ацетон;
Тип В /жълт цвят/ - защитават от кисели газове-хлороводород,серни оксиди, азотни оксиди,фосген;
Тип Г /черен цвят/-живачни пари;
Тип Е – арсеноводород и производни;
Тип КД - амоняк,сероводород и смеси;
Тип СО - хокталитова смес;
Тип М - органични пари, кисели газове, фосфин, амоняк, смес на сероводород и амоняк;
Тип БКФ /зелен цвят/ - кисели и органични пари, дим и мъгла.
Защитата на органите на ПАБ включва предварителна подготовка и повишаване на квалификацията на всички нива. Основни дейности-правила за действие при критични ситуации- хермртизация на жилищни сгради, пълна санитарна обработка, измиване, спазване на указанията, промиване на нос, очи, уста с разтвори на сода бикарбонат.

Характеристика на промишлените отровни вещества(ПОВ). Основни представители

Под ПОВ разбираме химични съединения ,суровини и продукти,които при авария не заразяват с пари но от директното им попадане във или върху организма поразяват.В тесен смисъл са отровни съединения, разпръснати в следствие на аварии или образувани при пожари и т.н.Заразяват въздуха на големи и площи ипредизвикват поразяване на хора,селскостопански животни и растения. Токсичността е способността им да поразяват при попадане върху организма.
-амоняк- Ттоп.= - 78 оС, Ткип. = - 33 оС, относителна маса 0,68. Неутрализира се най-вече с органични киселини,Стокс.=0,1 mg/l,Слет.=0,3-0,7 mg/l за 5-8 мин.,през устата Слет.=3-4 милилитра амоняк,механизъм на действие-образува с въздуха амониева основа,това води до корозивни промени в органите,създава се опасност от перфорация на трахеята,оток на белия дроб,което води до бронхопневмония. Образува експлозивни смеси, разтворим е във вода. Облакът се характеризира с голяма оптическа плътност. Лечението включва изнасяне на чист въздух,обилно промиване на организма с вода,или 2-5 %-ен разтвор на оцетна,винена или лимонена киселина. При допир с кожата се наблюдава силно охлаждане, предизвиква сърцебиене, очестен пулс, кашлица, затруднено дишане, парене, сълзотечене, болки в очите. При авария в зоната се влиза с пълен защитен комплект. Отстраняват се източниците на открит огън. Районът се изолира с радиус 100 – 1000 км. Не се напуска разливане във водоемите.
Поразените се изнасят на чист въздух, дишат овлажнен въздух, промивки (вкл. борна к-на)
-азотни оксиди- всички са токсични, но не горят. Поразяват централната нервна система. Превръщат оксихемоглобина в медхемоглобин. Действа раздразнително на лигавицата на белия дроб, предизвиква оток и падане на кръвното налягане реагират с алкалните съставки на лигавицата.Образуват се нитрати и нитрити, кръвта е тъмночервена с шоколадов отенък.
- Хлор – силно окислително действие, жълто-зелен газ, с остра миризма, 2,5 пъти по-тежък от въздуха, при експозиция 30 мин. концентрация 0,1-0,2 mg/l е опасна за живота, при 0,0003 об.% се усеща, ПДК 0,0001 mg/l. Силен окислител, действа разрушително особено във влажно състояние. Предизвиква бурна реакция с терпентин. Предизвиква силно раздразнение на дихатлните пътища. Предизвиква болки в гърдите, суха кашлица, нарушение на кординацията на движение, болки в очите. Пренася се в течно състояние. Не гори, но съдовете с хлор могат да се взривяват при нагряване. Евакуация – 10 км., като мястото на разлива се залива с вода, варно мляко, разтвор на сода. Поразените места се третират с натриев бикарбонат.
- въглероден оксид – горим безцветен газ без миризма, Мол. м- 28,01,ρ=0,72; Ттоп=-205оС, Ткип=-191,5оС, Тсамовъзпл =61оС. Взривоопасен от 16 – 75 %. Атакува кръвоносната и централната нервна система. Получава се виене на свят, слабост, гадене, повръщане, загуба на съзнание, тремор (задушаване). Защитата на дихателните органи се осъществява чрез хапкалитов патрон.
Sox – силно раздразнително действие на парите, предизвиква рани по кожата, сърбеж, кашлица. Те не горят, но бутилките и съдовете за съхранение са взривоопасни. Възможно е заразяване на водоемите. Първата долекарска помощ включва : промивка на лигавицата, кожата, очите, с 2 % разтвор на сода бикарбонат, инхалация с разтвор на сода.
Солна киселина – безцветна негорима течност без миризма, но силно поразява хранопровода, стомаха, предизвиква кашлица. Неутрализира се с 2, 5, 10% разтвор на сода каустик, вар и др. вещества с алкално действие.
Циановодород – има общоотровно действие, образува взривоопасни смеси с въздуха. Дегазацията се осъществява с 10 % воден разтвор на феросулфат или 20 % воден разтвор на натриева основа.

Химични вещества със задушливо,общотоксично и наркотично действие

Задушливо действие:
-хлор- силно окислително действие, жълто-зелен газ, с остра миризма, 2,5 пъти по-тежък от въздуха, при експозиция 30 мин. концентрация 0,1-0,2 mg/l е опасна за живота, при 0,0003 об.% се усеща, ПДК 0,0001 mg/l, основната причина за неговото токсично действие е изгарянето(некроза) на лигавицата на бронхите, получава се токсичен белодробен оток, остър кислороден глад, появява се суха кашлица, задух, болка в гърдите, цианоза(посиняване), развива се бронхопневмония, по диагноза наподобява фосгена и някои полицейски отрови, пострадалия се обдишва с кислород. Като антидот се използва 3 %-ен разтвор на натриев бикарбонат.
-фосген- хлорен анхидрид на въглената киселина. Леката степен на отравяне протича с неголям задух, кашлица и оскъдни фисикални проблеми в белия дроб. При по-тежки форми се получава задух, отток и силни усложнения на белия дроб.

Обхщотоксично действие:
-циановодород – съдържа се в галванотехниката, при получаване на метални покрития, съставна част е на доменния газ, съдържа се и под формата на алкалоид в ядките на плодовете. Поразява черния дроб, далака, бъбреци, мозък, мозъчни обвивки. При високи концентрации за няколко минути настъпва смърт. Има силна летливост.
-СО- горим безцветен газ без миризма, Мол. м- 28,01,ρ=0,72; Ттоп=-205оС, Ткип=-191,5оС, Тсамовъзпл =61оС Образува никелов, железен и др. карбомили. С хлора дава фосген. Свързва се с двувалентното желязо на хемоглобина като бразува карбоксихемоглобин, който засяга еритроцитите(червени кръвни телца) и е 300 пъти по-активен от кислорода,и 3500 пъти по-устойчив от оксихемоглобина. Тежката форма протича внезапно с кома, генерализирани тремори, токсично увреждане на мозъка, липса на реакция при светлина, хипотомия, инфаркт.Защитата на дихателните органи се заключава в използването на изолиращ противогаз или локталитов патрон, съдържащ 40 % меден оксид и 60 % манганов оксид.
Наркотично действие:
Органични разтворители – принадлежат към различна група химични съединения, но имат някои общи свойства : ниска или висока летливост, неразтворимост във вода, липоразтворимост.
отравяния с алифатни въглеводороди и циклопарафини(I група),нефт и нефтопродукти(II група),ароматни и хлорирани въглеводороди.
-бензен- безцветна ЛЗТ, Мол. м- 78,11,ρ=879; Ттоп=5,53оС, Ткип=80,1оС голямо приложение като разтворител на бои и лакове. Изходна суровина в химичния синтез. Избирателно уврежда централната нервна система, има наркотично действие. Предизвиква гърчове, парализа на дихателните пътища, изменение на кръвната картина. Леката форма започва с еуфория, от там преминава в адинамия, световъртене, шум, неустойчива походка. При средната и тежката форма има разширяване на зениците и бщ гърч на организма. Наблюдават се инфекциозни усложнения в горните дихателни пътища, белите дробове, смущения в сърдечно-съдовата дейност, токсични хепотити. Той е силен канцероген. Където е възможно се заменя с толуен.
-бензин- типичен наркотик. Предизвиква бронхоспазъм при повишаване на концентрацията,от там белдробен оток, намаляване на вътрешното активно задържане, хистероподобна реакция, психомоторна възбуда,безпричинен смях, плач, тремор, сърцебиене и т.н.
-ацетон- безцветна ЛЗТ, Мол. м- 58,08,ρ=790,8; Ттоп=-95,35оС, Ткип=56,24оС Силно изразен наркотичен ефект- дразни лигавицата на очите и горните дихателни пътища. При тежки случаи се развива ацедоза.
-сероводород- безцветен отровен горим газ с миризма на развалени яйца, Мол. м- 38,08,ρ=1,54; Ттоп=-85,6оС, Ткип=-59,5оС. Критичен орган е централната нервна система,с ензимите съдържащи метали образува хелати(комплексни съединения). При него се наблюдават подчертано халюцинации, световъртеж, неконтролирани реакции.
-хлорирани въглеводороди-дихлоретана поразява централната нервна система, черен дроб, повишава съдовата пропускливост, загуба на течност. При леката форма има еуфория, световъртеж, главоболие. При средната има психомоторна възбуда, токсичен гастрит, хипертония, тахикардия (ускорен пулс). При тежката форма има разширени зеници,зрителни и звукови халюцинации, кома. Особено опасни са трихлоретилена,тетрахлорметана,хлороформа.Задължително се прави изкуствено дишане. При тях липсват антидоти и борбата с отравянията е следната: изкуствено предизвикване на повръщане, изкуствено дишане, клизми.

Твърди, течни и газообразни продукти замърсяващи почвата. Промишлени и битови отпадъци. Защита на почвата

Почвата може да бъде замърсена по различни начини. Това настъпва най-често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води, отпадъците от въгледобива, рудодобива, енергетиката,нерудни и строителни материали, металургия, животновъдство,комунално-битова дейност и др.
Емисиите от отпадъчните газове и пепел от промишлеността и енергетиката - SOx, които с влагата образуват киселинни дъждове, причиняващи силна ерозия и изменение на киселинно-солевия състав.
В селското стопанство използването на пестициди, торове, приготвени от битови и промишлени отпадъци влияят пагубно –почвата се насища с тежки метали, химикали, нитрати, фосфати и др. вредни отпадъци. Замърсяването на околната среда с пестициди е следствие на това, че разлагане на тези вещества в природата се извършва бавно, те се натрупват в растения и животни и така оказват вредно въздействие върху организмите.
Пестициди –те влияят отрицателно, особено хлорираните и фосфоросъдържащите органични съединения. Те, хербецидите(препарати за борба с плевелите), дефолиантите,десеканти и други са на база на хлор и фосфор съдържащи съединения. Те инактивират, инхибират холинестеразата на организмите и предизвикват нервно-паралитично заболяваме. Появяват се симптоми като възбуждане,треперене, безпокойство, гадене, повръщане, пототделяне и други.Тези зъединения поразяват ензима, който неутрализира химическите вещества, предаващи нервния импулс в организма- ацетилхлорин.
Изкуствени торове - предизвикват промяна в структурата на почвата наред с нитрирането на клетъчно ниво на организмите. Нитратите от изкуствените торове(амониева селитра), чрез водата и корените стигат до човек, а там се превръщат в нитрити и образуват метхемоглобин, намалява оксихемоглобина и се получава кислороден глад, поразяване на мозъка. В кисела среда нитридите се превръщат във вторични и третични амини и образуване на нитроамини, които са канцерогенни.
Фосфорните торове намаляват цинка в растенията и го заместват с кадмий,който има негативно влияние върху сърдечно съдовата система на човека.
Замърсители са и тежките метали, продукти от ерозия на почвите.Земите се увреждат още от твърди, течни и газообразни отпадъци от промишлеността.
Битови отпадаци – отпадъчна хартия, метални опаковки от цветен метал, стъклен амбалаж, пластмаси. Пластмасите са твърде устойчиви отпадъци на бактериално разлагане, на които и до ден днешен не е намерен подходящ начин за изгаряне и ликвидиране.
Замърсявания от експлозии на транспортни средства – азбест, автомобилни гуми( с канцерогенно действие)
Методи за защита:
- пазделно събиране на отпадъците и тяхното преработване по подходящ начин;
- подходящо изграждане на сметищата;
-безотпадъчни технологии
- превръщане на отпадъците в индустриален компос (превръщане на някои отпадъци в хумоподобна маса). Компостирането се извършва чрез отстраняване от отпадъците на хартия, пластмаса, стъкло и т.н., остава органичния остатък, полива се с бактерийна каша и след време се използва като тор. При торене с индустриален компос се увеличава количеството на металите(кадмий и др.);
- рекултивация на почвата –става на 2 етапа:техническа(планиране, строителство) и биологическа(комплекс от агротехнически и мелиоративни мероприятия, при които се подобрява структурата на почвите, възстановява се флората и фауната и т.н. )
-опасните вещества трябва да се отделят при спазване на определени правила при техния пренос,трябва да се съхраняват правилно.
- всички мерки се взимат при контрол на опасните конжентрации.


Обща характеристика на опасните вещества


Под опасни вещества се разбира всички вещества използвани като суровини, междинни, крайни и отпадъчни продукти, които имат вредно въздействие върху растения и животни.
Броят на опасните вещества е изключително голяв и съществуват твърде много български стандарти и международна документация регламентираща дейността с тях. В света има открити 18 млн. Органични вещества, като се използват 5-6 хил. Превозването и транспортирането им се регламентира в документи.
В широк смисъл под ПОВ се разбират хим. суровини, междинни съединения и продукти, които при авария не заразяват с пари, но от директното им попадане във или в/у организма предизвикват поразяване.
В тесен смисъл ПОВ са отровни хим. съединения и междинни продукти, които оставени на открито, разпръснати в следствие на производствена авария или образувани при други бедствия заразяват въздуха, почвите, водите на големи площи, поразяват хора, животни, селскостопански растения.
Под токсичност на ПОВ се разбира тяхната способност при попадане във или в/у организма да предизвика вредно физиологично действие. Токсичността им зависи от тяхната химична природа, концентрацията във въздуха и експозицията (времето за въздействие).
Концентрациите обикновено се изразяват в mg/l или mg/m3.
Токсичността чрез формулата: Т = с . , където Т – степен на токсичност; с – концентрация; - време

Токсична концентрация – най-малкото количество вещество на кг. телесна маса, което причинява патологични промени в човешкото тяло.
Смъртоносна(летална) концентрация – тази която предизвиква летален изход или се взима - 10 мин. ЛД50 – 50% летален изход.
Прагова концентрация – над която се наблюдава поразяващо действие
Пределно допустима концентрация (ПДК) – която при 8 часов работен ден не предизвиква патологични изменения или заболявания в човешкото тяло.
ПДК за населено място обикновено представлява допустима еднократна или средно денонощна концентрация, която не оказва нито пряко нито косвено въздействие върху населението.
Класификация на ПОВ според характера на тяхната токсичност:
1. вещества с отровно или разяждащо действие върху кожата и лигавицата, напр. Концентрирани киселини и основи;
2. вещества дразнещи дихателните органи, напр. хлор, амоняк;
3. вещества отравящи кръвта, напр. бензен,ароматни с-я;
4. вещества действащи на нервната система, напр. сероводород, серовъглерод, алкохоли;
5. вещества, които инактивират дихателните ферменти и предизвикват кислороден глад, напр. цяноводородр сереведеред;
Според степента на токсично действие:
1-ва степен – извънредно опасни вещества с ПДК стохилядни и милионни части от mg/l , напр. органофосфорни, БОВ
2-ра степен – опасни токсични вещества с ПДК хилядни и десетохилядни от mg/l , напр. серен триоксид, етиленоксид;
3-та степен – силно токсични вещества с ПДК стотни от mg/l , напр. серен диоксид;
4-та степен – умерено токсични вещества с ПДК десети от mg/l , напр. ацетон, етанол.
mg/l); средно токсични(Слет. 11-40 mg/l); слаботоксични(Слет. над 40 mg/l ). За всяко конкретно вещество се определя неговата ПДК, чието спазване по стандарт и СЗО е задължително.
Наредба №13, 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на вредни вещества при работа.В сила от 31.01.05.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails

Етикети

24 май (1) 4 клас (4) 5 клас (1) Common Word Pairs in English (1) mini saga (1) New English File (1) Upper-intermediate (1) writing (1) азбука (1) Актьор (1) английски език (2) арт терапия с приказка (1) арт-приказка (1) Бернар Вербер (1) България (2) български език (5) български празници (1) български традиции (1) Васил Левски (1) Виктор Нунес (1) Вода за слонове (1) Връбница (1) Върховната тайна (1) Вятър ечи (1) География и икономика (1) глаголът съм (1) граматика (3) движещи се снимки (3) детски песни (2) детски приказки (2) ДОМ (1) домати (1) дървета (1) екология (20) елда (4) Естествени и изкуствени съобщества (1) животни (3) Животът в парка (1) замъци (1) здраве (5) зелен скакалец (1) зоосвят Варна (1) изкуства (8) интересно (13) йо и ьо в думите (1) кекс без глутен и мляко (1) клипове (1) книги (3) коли (3) котки (1) краставици (1) лесно и бързо. вкусно (1) лимони (1) лично (1) лъвове (1) маруля (1) механични процеси и машини (2) моркови и ябълки (1) Музика (1) немски език (2) нова година (1) обрив от татуировки (1) пеперуда (3) плодове (2) поезия (1) поздравителна картичка (3) положителна психологическа нагласа (1) празници (3) презентация (1) природа (16) рецепти (1) риба (1) салата (4) Сара Груън (1) стихове (2) тесни гласни (1) филми (2) филми мюзикъли (1) фотография (9) фотошоп (4) химични елементи (1) Цветница (1) цветя (2) цитати (1) Чарли Чаплин (1) Човекът и обществото (1) Човекът и природата (2) широки гласни (1)