Бързописът се е появил преди новата ера. Тогавашните стенографи са тръгнали от идеята, че стенографията трябва да се базира на принципи, които са съвсем различни от тези на обикновеното писмо. Обикновено всяка дума имала свой знак, като бързописецът трябвало да научи всички тези съкращения - труд непосилен за мнозина. През Средновековието тези системи се преобразували в сричкови системи, като за различните срички имало специални знаци, а отделни букви се изписвали рядко и трудно. Знаците на тези системи били чертички, писани във всички посоки, в резултат на което се получавало нещо напълно различно от обикновеното писмо. Някои от тези системи са се доразвили впоследствие, но не особено, обаче са останали да съществуват поради покровителството на съответните институции.
Такава е например английската система на Исак Питман, която съществува и до днес.
Такава е например английската система на Исак Питман, която съществува и до днес.
Тези системи се основават на принципи, напълно различни от принципите на графиката в обикновеното писмо, имат огромен брой безпринципно образувани съкращения, които трябва да се наизустяват (десетки хиляди) и поради това са трудни за учене и прилагане. Усилията са съизмерими с тези за научаването на чужд език на много добро ниво.
В началото на 19 в. в Германия баварецът Франц Ксафер Габесбергер, изучавайки създадените преди него системи, направил своя, базирана повече на структурата на обикновеното писмо. Тази система била добре развита и получила широко разпространение из почти целия свят дори с по няколко приспособления на чужди езици (например за руски език три).
След Габелсбергер развитието на стенографията не спряло, а напротив - отбелязан бил голям напредък. В Германия се появили много на брой и силни конкурентни системи, често пъти напълно различни. В други страни също, като националните системи, създадени специално за съответните езици, измествали приложенията (приспособленията) на Габелсбергер за тях.
Стенографията в България
След Освобождението за новосъздаденият български парламент били необходими стенографи. Българска стенография нямало, затова правителството поканило словенеца Антон Безеншек да създаде такава.
Той бил извествен с приспособленията на Габелсбергеровата стенография на други езици и се справил и с превода й на български. Трябва да отбележим обаче, че това приспособление се базирало на приспособлението на Хегер (чех - ученик на Габелсбергер), който нагодил системата за чешки език. Самата система пък по принцип била създадена за германския език... Безеншек, като сам признавал, не владеел добре в началото български език, поради което в приспособената от него система се налагало да се правят много поправки - задача, с която той добре се справял. Скоро обаче неговите български ученици, поради собствени финансови и други интереси (монопол в издаването на учебници) започнали да спъват реформите - не искали да променят учебниците, издавани от тях, което по това време е било особено трудоемка работа.
След 9 септември 1944 г. всички стенографски организации били закрити и на тяхно място се създал Държавния стенографски институт. Назрели неудържими вълни за промени в стенографията. Проведени са два конкурса за нови системи - първият в края на 60-те години, вторият в края на 80-те и двата фалшифицирани.
След създаването на българската стенография през 1879 г. се оформят четири периода:
1. от 1879 до 1903 г.;
2. от 1903 до 1949 г.;
3. от 1949 до 1976 г.;
4. от 1976 до днес.
Според Стефан Банов съществуват “промяна”, “подобрение”, “усъвършенстване” и “реформиране”
Подобрението представлява подобрени правила за оформяна на по-кратки и по-удобни графични образи на думите, по-ясни парвила, отстраняване на безполезни и усложняващи теорията и практиката правила. Вместо подобрение може да се получи и влошаване.
Усъвършенстването е отстраняване на погрешни решения в теорията, внасящи противоречия; предварително подобрение с предварително позитивна ефективност.
Реформирането е преобразуването на теоретичната и знакова система; основни промени, като се запазят основните принципи. За да не се получи нова система, би трябвало стенограмите да могат да се четат и от стенографите, които владеят старата система.
Новата система има съвършено друга структура по отношение на подбора на азбучните и другите знаци, променено е означаването на гласните, липсват или са променени групите съгласни, сиглите се образуват на друг принцип.
Като първо нововъведение от Ст. Банов се посочва “Българска стенография” от Христо Попконстантинов, един от първите ученици на Безеншек през 1887 г. През 1913 г. излиза последното издание на Безеншек, което той нарича “реформено”, с някои минимани промени. “Останалите първенци на тогавашната наша стенографска общественост не са били обаче сторонници на идеята на Безеншек. Той е улеснявал и тласкал напред развитието на нашата стенографска система, а те, напротив, са спъвали това развитие.” (Ат. Атанасов, Ст. Банов “Принципи...”)
Наскоро след това Безеншек умира и започнатото дело бива прекъснато, преди всичко от авторите на стенографски учебници начело с Т. Гълъбов и П. Телбизов.
На 21 ноември 1931 г. Георги Ботев чете реферат пред събранието на дружество “Бързопис” на тема “Недъзи и реформи в българската стенография”, в което прави сериозна и задълбочена критика на българската стенография. Започва усилено движение за реформи. Министерството на народното просвещение назначава на няколко пъти комисии за изработване на нови основи на българската стенография, всичките приключили работата си без резултат поради разногласия.
Четвъртият и Петият конгрес на Българския стенографски съюз гласуват и прегласуват резолюция за изработване на нови основи на старата система Габелсбергер-Безеншек. Отново са образувани и разтурени комисии. “Основи на българската стенография са оптечатани през 1949 г. и тогава става известно на стенографската общественост тяхното съдържание. От пъровто прелистване още всеки български стенограф е можел още тогава да прецени без особени усилия, че б ългарската сетнографска теория е добила своята физиономия од силното влияние на издаденото през 1934 г. ръководство по стенография от Филип Илиев и проекта за Основи на българската стенография, изработен от Георги Тръпчев и Филип Илиев, отпечатан през 1946 г.... При изработването на “Основите” от 1949 г. не е приложен научен метод на работа, не са извършени изселдания, които да са регистрирани, не е извършено експериментиране на залегналите в тях “нови положения”. Парламентарната практика е използвана едностранчиво. Учебно-методическата практика на преподавателите по стенография е заобиколена, някои от постиженията в областта на стенографската теория, отразени в официалните учебници по стенография, по които четири десетилетия се е провеждало обучението по стенография в нашите гимназии, са също пренебрегнати.”
В началото на 19 в. в Германия баварецът Франц Ксафер Габесбергер, изучавайки създадените преди него системи, направил своя, базирана повече на структурата на обикновеното писмо. Тази система била добре развита и получила широко разпространение из почти целия свят дори с по няколко приспособления на чужди езици (например за руски език три).
След Габелсбергер развитието на стенографията не спряло, а напротив - отбелязан бил голям напредък. В Германия се появили много на брой и силни конкурентни системи, често пъти напълно различни. В други страни също, като националните системи, създадени специално за съответните езици, измествали приложенията (приспособленията) на Габелсбергер за тях.
Стенографията в България
След Освобождението за новосъздаденият български парламент били необходими стенографи. Българска стенография нямало, затова правителството поканило словенеца Антон Безеншек да създаде такава.
Той бил извествен с приспособленията на Габелсбергеровата стенография на други езици и се справил и с превода й на български. Трябва да отбележим обаче, че това приспособление се базирало на приспособлението на Хегер (чех - ученик на Габелсбергер), който нагодил системата за чешки език. Самата система пък по принцип била създадена за германския език... Безеншек, като сам признавал, не владеел добре в началото български език, поради което в приспособената от него система се налагало да се правят много поправки - задача, с която той добре се справял. Скоро обаче неговите български ученици, поради собствени финансови и други интереси (монопол в издаването на учебници) започнали да спъват реформите - не искали да променят учебниците, издавани от тях, което по това време е било особено трудоемка работа.
След 9 септември 1944 г. всички стенографски организации били закрити и на тяхно място се създал Държавния стенографски институт. Назрели неудържими вълни за промени в стенографията. Проведени са два конкурса за нови системи - първият в края на 60-те години, вторият в края на 80-те и двата фалшифицирани.
След създаването на българската стенография през 1879 г. се оформят четири периода:
1. от 1879 до 1903 г.;
2. от 1903 до 1949 г.;
3. от 1949 до 1976 г.;
4. от 1976 до днес.
Според Стефан Банов съществуват “промяна”, “подобрение”, “усъвършенстване” и “реформиране”
Подобрението представлява подобрени правила за оформяна на по-кратки и по-удобни графични образи на думите, по-ясни парвила, отстраняване на безполезни и усложняващи теорията и практиката правила. Вместо подобрение може да се получи и влошаване.
Усъвършенстването е отстраняване на погрешни решения в теорията, внасящи противоречия; предварително подобрение с предварително позитивна ефективност.
Реформирането е преобразуването на теоретичната и знакова система; основни промени, като се запазят основните принципи. За да не се получи нова система, би трябвало стенограмите да могат да се четат и от стенографите, които владеят старата система.
Новата система има съвършено друга структура по отношение на подбора на азбучните и другите знаци, променено е означаването на гласните, липсват или са променени групите съгласни, сиглите се образуват на друг принцип.
Като първо нововъведение от Ст. Банов се посочва “Българска стенография” от Христо Попконстантинов, един от първите ученици на Безеншек през 1887 г. През 1913 г. излиза последното издание на Безеншек, което той нарича “реформено”, с някои минимани промени. “Останалите първенци на тогавашната наша стенографска общественост не са били обаче сторонници на идеята на Безеншек. Той е улеснявал и тласкал напред развитието на нашата стенографска система, а те, напротив, са спъвали това развитие.” (Ат. Атанасов, Ст. Банов “Принципи...”)
Наскоро след това Безеншек умира и започнатото дело бива прекъснато, преди всичко от авторите на стенографски учебници начело с Т. Гълъбов и П. Телбизов.
На 21 ноември 1931 г. Георги Ботев чете реферат пред събранието на дружество “Бързопис” на тема “Недъзи и реформи в българската стенография”, в което прави сериозна и задълбочена критика на българската стенография. Започва усилено движение за реформи. Министерството на народното просвещение назначава на няколко пъти комисии за изработване на нови основи на българската стенография, всичките приключили работата си без резултат поради разногласия.
Четвъртият и Петият конгрес на Българския стенографски съюз гласуват и прегласуват резолюция за изработване на нови основи на старата система Габелсбергер-Безеншек. Отново са образувани и разтурени комисии. “Основи на българската стенография са оптечатани през 1949 г. и тогава става известно на стенографската общественост тяхното съдържание. От пъровто прелистване още всеки български стенограф е можел още тогава да прецени без особени усилия, че б ългарската сетнографска теория е добила своята физиономия од силното влияние на издаденото през 1934 г. ръководство по стенография от Филип Илиев и проекта за Основи на българската стенография, изработен от Георги Тръпчев и Филип Илиев, отпечатан през 1946 г.... При изработването на “Основите” от 1949 г. не е приложен научен метод на работа, не са извършени изселдания, които да са регистрирани, не е извършено експериментиране на залегналите в тях “нови положения”. Парламентарната практика е използвана едностранчиво. Учебно-методическата практика на преподавателите по стенография е заобиколена, някои от постиженията в областта на стенографската теория, отразени в официалните учебници по стенография, по които четири десетилетия се е провеждало обучението по стенография в нашите гимназии, са също пренебрегнати.”
източник: http://www.stenografia.info/
No comments:
Post a Comment
Здравейте, посетители на този скромен блог! Ще се радвам, ако нещо ви е харесало или пък не, имате предложения, критика, похвала - да оставите своя коментар по-долу. За мен е важно вашето мнение! Хубаво настроение!