Ф. Парацелз през 16 век за първи път е забелязал, че при потапяне на желязо в сярна киселина се отделя "горлив газ". Роберт Бойл в края на 17 век е описал действието на солната киселина върху стоманени стружки. Лемери повторил опита на Парацелз, при което установил, че отделящият се газ образува с въздуха гърмяща сме.
Водородът бил признат за елемент едва след опитите на Кавендиш, който основно изследвал неговите свойства. През 1766 година той публикувал първия си труд, в който подробно са описани изследванията му върху водорода - наричан тогава "горящ въздух". Кавендиш определил обема на водорода, който се отделя при разтваряне на еднакви количества от различни метали в киселина, определил при каква пропорция на смесване с въздуха се получава най-силен взрив, а също и относителното тегло на водорода. Отбелязва и факта, че при горенето на водорода се образува вода. на 24 юни 1783 г. Лавоазие извършил знамениетия си опит - горене на водород в кислородна атмосфера, скойто доказал състава на водата и утвърдил представата за "горящия въздух", че е химичен елемент - водород (раждащ вода).
Водородъте е най-разпространеният елемент във Вселената. Той е главната съставна част на слънчевата атмосфера (50%). Общото количество на водорода в трите части на земната кора - атмосфера, литосфера и хидросфера, е 1 тегловен процент. Това количество, изчислено в атомни проценти е 16%.
Водородът е разпространен главно в съединено състояние. Във водата се съдържат около 11 тегловни процента. ВЛиза в състава на органичните съединения, които са главна съставна част на нефта, различните природни газове и всички животински и растителни организми. В организма на възрастен човек (при общо тегло 70 кг.) се съдържат около 7 кг. водород.
В свободно състояние се съдържа във вулканичните газове и в малки количества в атмосферата - под 0,0001 %.
В промишлеността получаването на водород става по следните методи:
1) От воден газ.
2) Електролиза на вода.
3) От метални хидриди при взаимодействие с вода. (калциев хидрид).
4) Термично разлагане на метан при температура 800-1000 градуса целзи, при което се получава газова смес, съдържаща 85,4% водород.
5) Редукция на вода с метали.
6) Хидратиране на метан при висока температура (1200-1400 градуса) и катализатор. Полученият газ съдържа до 98,2% водород.
7) От коксовия газ, който съдържа около 50% водород и от газовете отделящи се при преработката на нефт.
При съеднияване на водород с кислород се отделя голямо количество топлина, около 68 килокалории/мол вода, затова пламъкът на водорода изгарящ в чист кислород, има температура до 2500 градуса Целзии. В него се топят платина, кварц, алуминиев окис, а среброто и златото кипят, като се превръщат в тежки пари. При горене на водород във въздуха се отделя същото количество топлина, но тя се разпределя между молекулите на водните пари и азота и температурата на пламъка е значително по-ниска.
Водородно-кислородния пламък се използва з аполучаване на изкуствени рубини от алуминиев окис.
Запалването на водорода под действие на гъбеста платина е първият ускорен чрез катализатор процес, който Дьобернайер е използвал в своята запалка.
Водородът се използва за редукция на метални оксиди и този метод има следните преимущества пред редукцията с въглерод или други редуктори:
- металът се получава чист, свободен от въглерод и карбиди.
- редукцията се провежда при температура по-ниска от температурата на топене на съответния метал, който се редуцира.
- металът се получава под формата на фин прах. Металите в прахообразно състояние намират голямо приложение в праховата металургия.
След като Кавендиш определя относителното тегло на водорода, се открили възможности за използване на този елемент при изследване на земната атмосфера. Първият въздушен балон, напълнен с водород излетял 1783 г.
Атомният водород, който има трайност около половин секунда и е много по-активен от молекулния, се употребява за стапяне на високотопими метали и при атомно-водородното заваряване на метали ( Т = 4000 градуса).
По-голямото от единица атомно тегло на природния водород се дължи на това, че той е смес от изотопи на водорода. Ако тези изтотопи не съществуват, тогава атомното тегло ще е 1 и звездите щяха да угаснат. С това щяха да се прекратят всички микроскопични форми на движение и животъ на озаряаните от тях планети.
В края на 2010 г. в Япония, Съединените щати и Европа се очаква продажбата на новата кола на Нисан. Нисан ЛИСТНИ е колата на нова ера в мобилността - има нулеви емисии в атмосферата. Колата е резултат от научни изследвания и инвестиции от няколко десетилетия. Колата е с визия на колите на бъдещето и е въплъщение на новости в индустирята на този тип коли.
Maserati GS Zagato, както е и при предшественика му, е изцяло с алуминиева каросерия и носи тризъбец на капака на двигателя и Z на крилото, пиказвайки италианския стил във формата и показателите си. Носи печелившата комбинация, която е мощна и надеждна механика с елегантен и спортен стил. Има запазената марка и определно сътоветства на Произведено в Италия. 
Ферари F40 е със среден двигател, със задно задвижване, с две врати. Вид купе спортна кола, произвеждана от Ферари от 1987 г. до 1992 г. като наследник на Ферари 288 GTO. От 1987 г. до 1989 г. той държи титлата за най-бързо за улицата кола в света. В тези години автомобилът на Ферари е най-бързият, най-мощният и най-скъп автомобил. Предвиждало се е броя на този модел кола да не е повече от 400 броя. В крайна сметка са прозиведени 1315 броя и всичките в червен цвят.
В този урок ще ви покажа направата на нова анимция. Сега ще си направим малка Галактика в Космоса, която ще се движи сред Звездите.
