Планктон

Тълкуване на думата планктон: Събирането на малки или микроскопични организми, в това число и водорасли протозони, плуващи или плаващи на големи бройки в сладка или солена вода, особено в или близо до повърхността и служещи за храна на рибите и други големи организми.

Тълкуване като храна: Миниатюрни организми, както растения (фитопланктон), така и животни (зоопланктон), носещи се в морето, които служат като основен хранителен продукт за морския живот; те са основата на морската хранителна верига.

Географски речник: Малки организми, които плават с теченията в моретата и езерата. Планктона включва много микроскопични животни и растения, включително водорасли, различни животински ларви, някои червеи. Животните са жив организми съставящи зоопланктона, растенията са фитопланктона.

Кратък енциклопедия Британика: Планктонът е морски и сладководни организми. Те не са в състояние да се движат или са прекалено малки или прекалено слаби, за да плуват срещу водните течения, съществуват в дрейфащи, плаващо състояние. Планктона е продуктивна база на морските и сладководните екосистеми, осигуряване на храна за по-големи животни и индиректно за хората, които зависят от риболова. Като човешки ресурс, планктона има започна да се отглежда и използва. Растителната общност на планктона, се нарича фитопланктон, а животнската общност се нарича зоопланктон, но много планктонови организми по-добре се описват като протикти(protists). Повечето фитопланктон служещ за храна на живите организми е планктон, който се развива под светлината зона. Зоопланктонът се използва директно като храна от рибите (включително и херинга) или бозайници (включително китове). За да се използва планктона от човека, трябва понякога да премине през някои обработки.

Ветеринарени речник: Планктон е колективното име за малки животински (зоопланктон) и растителни (фитопланктон) организми, които плават пасивно във всички естествени водни обекти. Началната точка на водната хранителна верига. Наричат се също microalgae.

източник: http://www.answers.com/topic/plankton

Examples of macro- and mega-zooplankton: ctenophore [ Pleurobrachia (1)], mollusc pteropods [ Limacina (2), Clione (3)], euphausiid [ Thysanoessa (4)], amphipod [ Parathemisto (5)], copepod [ Calanus (6)], chaetognath [ Sagitta (7)].

Examples of microzooplankton: radiolarians [Hexastylus (1), Plectacantha (2)], foraminiferan [Pulvinulina (3)], ciliates [Mesodinium (4), Tintinnopsis (5), Amphisia (6)].

Examples of microphytoplankton: dinoflagellates [ Dinophysis (1), Gyrodinium (2), Ceratium (3), Prorocentrum (4)], diatoms [ Biddulphia (5), Nitzschia (6), Thalassiosira (7), Chaetoceros (8), Coscinodiscus (9)].

Планктон от Уикипедия, свободната енциклопедия
Планктонът (от сторо гръцки πλαγκτός - "блуждаещ") е съвкупност от организми, които населяват водните пластове, извършват бавни движения или се носят пасивно от водата. Обикновено са дребни. Видове - фитопланктон - съставен от растения, в горните слоеве; зоопланктон - от животни, стига до най-големите дълбочини. Планктонът е важно звено в кръговрата на веществата, храна за множество организми (риби и др.).
В зависимост от размерите си се поделят:
Мегалопланктон- 10 mm (медуза)
Макропланктон - 1-10 mm (мекотели, хайверни зърна)*
Мезопланктон - 0,5-1 mm (ракообразни зоопланктери)
Микропланктон - 30 μm-0,5 mm(едри фитопланктери)
Нанопланктон - 2 μm -30 μm (едноклетъчни фитопланктери)
Пикопланктон - под 2 μm (бактериални организми)

* Зоопланктонът (от на немски: Zooplankton) е съставен от дребни животински организми, живеещи във водата. Заедно с фитопланктона, той е съставна част на планктона и важен елемент от водната екосистема.
Състои се от протозоа, инфузории, дребни членестоноги и мекотели, ларви на водни жинотни и др.

* Фитопланктонът е съвкупност от растителни микроорганизми, които фотосинтезират и по тази причина населяват основно добре осветения повърхностен слой на водните басейни - океани, морета, езера. Въпреки че отделните организми са невидими с просто око, в големи количества те се виждат като повърхностно оцветяване на водата в зелено, заради присъствието на хлорофил в клетките им.

Протисти (Protista) се нарича биологичното царство, включващо главно едноклетъчни организми, чиято клетка притежава ядро. Тук се включват всички едноклетъчни еукариоти. Често протистите се срещат под формата на колонии — отделните самостоятелни клетки са свързани в различна степен помежду си. Размерите на отделния организъм е само 0,01–0,5 мм и обикновено той не се вижда без микроскоп. Терминът Протисти е въведен от Ернст Хекел през 1866 г.
Протистите притежават клетъчни органели, които изпълняват различни функции:
- движение - псевдоподи, реснички и камшичета;
- поддържане на осмотичното налягане в протоплазмата - свивателни вакуоли;
- хранене - храносмилателна вакуола, клетъчна уста, клетъчна глътка и др.

Размножаване на протистите: Размножението на протистите протича и по безполов и по полов път.
Полово размножаване :

Половите поцеси при протистите са следните:
+ копулация - сливане на две клетки с редукционно деление на ядрата при което се образува зигота;
+ конюгация - без да образуват нов организъм две клетки временно се сливат извършвайки обмен на части от ядрата си.
Много от протистите са развили способност да преживяват неблагоприятни условия като засушаване, чрез образуването на спори и ципи. По този начин те лесно биват разпространявани например от въздушните течения или от животни, по които полепват.

Безполово размножаване:
Основните типове безполово размножаване са:
+ просто делене на две - ядрото, а впоследствие и клетката се разделят на два дъщерни организма;
+ повторно делене на две - веднага след простото делене двете дъщерни клетки повтарят процеса;
+ множествено деление - първоначално ядрото се разделя многократно последвано от цитоплазмата деляща се спрямо броя на ядрата.
+ пъпкуване - подобен на делението процес, без преустройство на двигателния апарат на майчиния индивид.

Класификация на Протистите
Обичайно протистите се разделят на 3 групи:
- растителноподобни форми, които имат хлоропласти, водорасли;
- гъбоподобни форми;
- животноподобни форми, Protozoa, основно разделящи се на:
- Амебоиди — образуващи лъжливи крачета, например амеба,
- Ресничести (Ciliophora) — наличие на много къси реснички, например Paramecum;
- Спорови (Sporozoa) — неспособни да се придвижат самостоятелно паразитни. Някои могат да образуват спори. Пример: Macrocystis.
Правени са много опити за класификация на протистите на базата на вътрешна структура, химичен и генетичен принцип. В новите класификационни систематики те често се срещат като част протисти и от други царства едновременно.

източник: УикипидиЯ

Представители на микрофитопланктон:

Dinophysis

Dinophysis caudata:

Dinophysis sp. aff. acuminata. Long. : 48 µm. (serait toxique ?).

Gyrodinium

Gyrodinium uncatenum (lateral view on left)

Cells average 45um wide, 60um long, total volume 63617.25. They appear to be adaptable to a variety of temperatures ranging from 7.5 to 27.38, and salinity ranges of 0.0 to 15.89.

Ceratium

Prorocentrum

Prorocentrum micans Ehrenberg 1833

Biddulphia

Biddulphia sinensis syn. Odontella sinensis

Nitzschia

Thalassiosira

Thalassiosira sp.

Thalassiosira is a common diatom in Washington waters and frequently occurs as part of the spring bloom which begins the new growing season for the phytoplankton. The cells are disc-shaped and are usually joined together in long chains by one or more organic threads. Organic threads sometimes also extend from small spines found around the margin of the cells and may help the cells stay afloat in the water.

Chaetoceros

Chaetoceros decipiens
The characteristic that makes this species stand out is the setae, which lies in a singular plane. Size 16um wide, 42um long, total volume 22167.08. Temp.range 5.21 to 26.69C, salinity range 2.4 to 15.2ppt. Collected May, June, Sept. to Dec. from all Rhode River stations and the Chesapeake Bay.

Coscinodiscus

Phytoplankton is rather sparse. Nanoflagellates, especially the haptophycean Chrysochromulina* spp. and the cryptophycean Teleaulax spp. are relatively abundant. Dinoflagellates (Dinophysis acuminata*, D. rotundata*, Heterocapsa triquetra, Prorocentrum minimum* and P. micans) are sparse. Of the diatoms Cyclotella choctawhatcheeana is common, while Chaetoceros spp. and Coscinodiscus granii occur sparsely. Blue-green algae, both colonial (Cyanodictyon balticum, Lemmermanniella spp.) and filamentous (Aphanizomenon flos-aquae, Nodularia spumigena*) occur in rather low amounts.(*toxic or potentially harmful species)

Представители на микрозоопланктона:

Radiolarians

Radiolarians are marine planktonic protozoans characterised by transparent opaline skeletons. These skeletons show a great variety of shapes but most are generally based on spherical, conical, or rocket-shaped forms. Their size is usually within the range 20 to 400�m. Most of them are living as isolated individuals, but some species can form very long colonies (1m).Rare in nearshore waters, they usually live at all depths of the ocean, but they are mostly abundant in the upper 200m of the water column. There are no freshwater or benthonic forms.They are particularly abundant and diverse in equatorial latitudes, especially in areas of upwelling. They are also common in subpolar seas.
Radiolarians are major contributors to deep-sea siliceous oozes, mostly in the equatorial Pacific where radiolarian oozes can be found. They have a very long stratigraphical range (from the Cambrian 550 MA to Recent) and are valuable stratigraphic markers.Today the specific composition of their assemblages is used to reconstruct palaeoenvironmental changes in high fertility areas (coastal upwelling systems and equatorial Belt).The picture features a recent entactinarian form Hexacontium clevei from the temperate latitudes (120�m wide).

foraminiferan

Uncoated foraminiferan fossil

Amazingly, this shell was built by a marine amoeba called a foraminiferan (or foram, for short). There are literally thousands of varieties and shapes of such amoeba shells.

ciliates

Two hypotrich ciliates: Euplotes (left) and Stylonychia (right)

Ciliates are unicellular protists that can be recognised by their hairlike 'cilia'. They use them for locomotion and for feeding.
Some ciliates are very small, not much larger than the largest bacteria. Others like the 'trumpet animalcule' Stentor can reach a size of two millimetres so it can be seen with the naked eye. Paramecium does not become much larger than 0.3 mm.