Дейностите на службите на ПБЗН се заключават в :
-оценка на радиационната обстановка-радиационно разузнаване чрез приборите за доземетричен контрол
-използване на широкоспектърни антибиотици
-използване на сорбенти-активен въглен и други
-осигуряване на индивидуални и колективни средства за защита на организма(радоипротектори)
-осигуряване на средства за дезактивация
-организиране на евакуация
- контрол на изменението на активността
- мероприятия използвани при ПОВ
Дезактивация - съвкупност от мероприятия, които се провеждат за отстраняване на радиоактивните вещества от замърсени: местността и техниката, МПС, сгради, съоръжения, декунтаминация на вода и хранителни продукти и провеждане на санитарна и ветеринарна обработка и др. Радиоактивното разпадане е вътрешно-ядрен процес и радиоизотопите не могат да се обезвреждат чрез химически съединения.
Дезактивацията бива:
- частична – обеззаразяване на части от предмети в непосредствен досег с човека, извършва се самостоятелно.
- пълна – отстраняват се радиоактивните в-ва от целия обект.
Методи за дезактивацията:
- механичен- изтупване, избърсване, изолиране,изчеткване,херметизация ;
- химически- основават се на полуразпада на радиоактивните вещества. Той не зависи от Т-та, влажността, Рто и т.н.
- физичен - естествена дезактивация на радионуклидите – изсветляне;
- сорбционен - базира се на задържането на радиоактивните вещества от сорбента -марли, маски, кърпи, филтри;
- йоннообменен - основаващ се на заместването на някои метални йони с радиоактивните елементи в някои смоли;
- колоидно - химически -използване на различни миещи препарати – водни разтвори на сапуни, емулгатори, перилни препарати.
Дезактивацията на местност - с обилно измиване със силна струя вода или воден разтвор на ПАВ. Отпадъчната вода се отвежда по канавки в ями, които се затрупват с пръст. При възможност не се допуска разпрашаване. Могат да се използват мощни прахосмукачки или чрез отстраняване на повърхностния слой на почватас дебелина 10-15 см.
Дезактивацията на сгради - обливат се обилно с вода или се изтрогва мазилката. Започва се от покривите и се завършва с външните стени като се обръща особено внимание на предметите с непосредствено съприкосновение (врати, прозорци).Населението се иммибилизира,за да не се запрашава района.
Дезактивацията на машини и съоръжения - измиват се със силни струи и миеши препарати.Използват се различни разтворитери – бензин, нафта.
Дезактивация на облекло -провежда се основно след излизане от замърсените територии, чрез изтупване, изпиране при строг дозиметричен контрол.
Декунтаминацията на хранителните продукти - измиване на херметично затворените опаковките. Ако не са херметично затворени – при големи количества се отстранява повърхностния слой, а при малки количества се изхвърлят на специално място.
Дезактивация на вода за питейни нужди не се извършва. В краен случай се прилага утаяване, филтриране, при възможност – дестилация.
Санитарна обработка -представлява обилно измиване с топла вода и сапун на цялото тяло, но без търкане и втриване,като особено внимание се отделя на уши, нокти и т.н., и задължителна проверка за остатъчна радиация.Носоглътката, стомашно-чревния тракт се промиват с 1-2 %-ен разтвор на сода бикарбонат.
За очистване от Йод 131 – калиев йодид или йодна тинктура, като се внимава за дозовото натоварване на организма. При необходимост се приемат радиопротектори, които поглъщат част от енергията на йонизиращото лъчение и намаляват вътрешното облъчване на организма. При необходимост за дезактивация се използват комплексообразуватели за по-силно отстраняване на радионуклидите – 3-5%-тен р-р на лимонена к-на, калиев перманганат.
Радиоактивност на околната среда. Дозиметричен контрол
Естествени замърсители са-изотопите в земната кора(литосферата,хидросферата и тропосферата). От нея в околната среда се отделят-ураниеви изотопи, С14, изотопи на водорода, Йод 131,Co60, N, CO2, и други.Изкуствени източници на замърсяване са-радиоактивни изхвърляния от ЯЕЦ. Ядрени опити. Отпадни продукти от областта на медицината, както и изследвания , от строителната промишленост (пепелина-К40), изотопи има и във водата за напояванв, за промиване, от промишлеността и други.
В резултат на авария в АЕЦ се отделят радионуклиди:Аргон ,Криптон – период на полуразпад 10 год.; Ксенон ; С14 ;Тритий – 12 год.; Йод 131 – 8,05 денонощия; Йод 132 – 2,3 часа. Получават се радиоактивни аерозоли от абсорбирането на изотопите върху атмосферни частици. Отделят се и горящи частици, източници на алфа, β и γ лъчения.
В горещите частички се намират изотопите на около 80 елемента. При взрив, те са над 200. тяхната специфична активност (на 1 гр.) е около 3.1011 бекерела/гр.
Проблемите от радионуклидите след авария са следните:
- замърсяване с йод 131, който обхваща около 90% от радиофона. Йод 131 има подчертана селективност спрямо фуражи, а от там замърсява млякото.Натрупва се в щитовидната жлеза.
Особен проблем са : цезий 134 – период на полуразпад 2 години; и цезий 137 – период на полуразпад 30 години, γ-β излъчвател. Цезият е аналогичен на калия в човешкия организъм, който определя сърдечната проводимост и човешкия организъм не ги различава. Периода му на полуотделяне е 50-200 дни.
Защитата от цезия се осъществява чрез унищожаване на замърсените фуражи.
Стронций 90 –Натрупва се в костната с-ма. Той е около 40 пъти по-радиотоксичен от цезий 137. Попаднал в почвата, той се натрупва в кореновата с-ма на растенията. Той е аналогичен на калция.
Дозиметрични величини:
-активност- броят спонтанни, ядрени превръщания за единица време. Измерва се в Bq (Бекерел)=1 разпадане за 1 сек.
- предадена енергия на единица маса от дадено вещество се нарича доза
- мощност-изменение на дозата с времето. Измерва с в Gy(Грей)
- мощността на експозицията е дозата за единица време
Si (Сиверт)- еквивалентна доза заизмерване на йонизацията на различните органи от различните видове лъчения. Безопасното замърсяване на човешката кожа 1 Bq/m2, за помещения- 2 Bq/sm2.
При радиоактивното облъчване се получава комплесно йонизиране на организма, водещо до намаляване на еритроцоти и левкоцити, разграждане на тромбоцити, липса на кислород. При малки дози- отпадналост, главоболие, нарушаване на зрителността, вестибуларния апарат. Има скрит период на деиствие. С увеличаване на дозата, времето на проява на симптомите се съкращава.
Защитата се осъществява с превантивни мерки и строга индивидуална и колективна защита на дих. органи.
Техническите средства за радиационен контрол биват:
- индивидуални дозиметри – във вид на фотопладки, писалка.
- групови дозиметри – отделните датчици се дават по-прецизно но отделни групи ( рентгенометри, радиометри)
- бордови прибори за радиационно разузнаване – напр. АСР 3, който сработва при 3 режима, предназначен е за индикация на радиоактивност и задействане на с-мите за защита.
В резултат на авария в АЕЦ се отделят радионуклиди:Аргон ,Криптон – период на полуразпад 10 год.; Ксенон ; С14 ;Тритий – 12 год.; Йод 131 – 8,05 денонощия; Йод 132 – 2,3 часа. Получават се радиоактивни аерозоли от абсорбирането на изотопите върху атмосферни частици. Отделят се и горящи частици, източници на алфа, β и γ лъчения.
В горещите частички се намират изотопите на около 80 елемента. При взрив, те са над 200. тяхната специфична активност (на 1 гр.) е около 3.1011 бекерела/гр.
Проблемите от радионуклидите след авария са следните:
- замърсяване с йод 131, който обхваща около 90% от радиофона. Йод 131 има подчертана селективност спрямо фуражи, а от там замърсява млякото.Натрупва се в щитовидната жлеза.
Особен проблем са : цезий 134 – период на полуразпад 2 години; и цезий 137 – период на полуразпад 30 години, γ-β излъчвател. Цезият е аналогичен на калия в човешкия организъм, който определя сърдечната проводимост и човешкия организъм не ги различава. Периода му на полуотделяне е 50-200 дни.
Защитата от цезия се осъществява чрез унищожаване на замърсените фуражи.
Стронций 90 –Натрупва се в костната с-ма. Той е около 40 пъти по-радиотоксичен от цезий 137. Попаднал в почвата, той се натрупва в кореновата с-ма на растенията. Той е аналогичен на калция.
Дозиметрични величини:
-активност- броят спонтанни, ядрени превръщания за единица време. Измерва се в Bq (Бекерел)=1 разпадане за 1 сек.
- предадена енергия на единица маса от дадено вещество се нарича доза
- мощност-изменение на дозата с времето. Измерва с в Gy(Грей)
- мощността на експозицията е дозата за единица време
Si (Сиверт)- еквивалентна доза заизмерване на йонизацията на различните органи от различните видове лъчения. Безопасното замърсяване на човешката кожа 1 Bq/m2, за помещения- 2 Bq/sm2.
При радиоактивното облъчване се получава комплесно йонизиране на организма, водещо до намаляване на еритроцоти и левкоцити, разграждане на тромбоцити, липса на кислород. При малки дози- отпадналост, главоболие, нарушаване на зрителността, вестибуларния апарат. Има скрит период на деиствие. С увеличаване на дозата, времето на проява на симптомите се съкращава.
Защитата се осъществява с превантивни мерки и строга индивидуална и колективна защита на дих. органи.
Техническите средства за радиационен контрол биват:
- индивидуални дозиметри – във вид на фотопладки, писалка.
- групови дозиметри – отделните датчици се дават по-прецизно но отделни групи ( рентгенометри, радиометри)
- бордови прибори за радиационно разузнаване – напр. АСР 3, който сработва при 3 режима, предназначен е за индикация на радиоактивност и задействане на с-мите за защита.
Ядрено оръжие. Поразяващи фактори - ударна вълна, проникваща радиация, светлинно излъчване, радиоактивно замърсяване, електромагнитен импулс. Защита
Ядрено оръжие – то включва ядрено гориво в маса под критичната,средство за пренасяне и система за управление.За да протече една ядрена реакция на делене са необходими:
- масата да е по-малка от критичната(самоволно делене на ядрата). Критична маса – такава маса на ядреното гориво, при която се осъществява реакцията на горене;
- коеф. на развитие на реакцията к трябва да е по-голям от 1. (средното количество на отделящи се неутрони трябва да има поввече от единица ефективни удари.) При К>1 – реакцията се развива верижно; К=1 – реакцията е с постоянна скоростм; К<1 – реакцията е затихваща.;
Устройството на ядрената бомба, снаряд и др., представлява съвкупност то отделни парченца с маса по-малка от критичната, поставени в обем взривно в-во.
Обема вътре се запалва чрез запалка, като при взрив парченцата се събират и масата им става по-голяма от критичната.
За да се получи термоядрен процес са необх. млн. оС. Във вътрешността се вкарва диутерий или тритий, за да се осигури нужната температура.
При ядрения взрив има светлинно кълбо, поразяващото действие е от топлинното въздействие.ЗАщитата от светлинно излъчване става чрез различни прегради, очила и др. При развитие на реакцията се получава мощен поток от гама - кванти и неутрони. Поразяващите фактори са:
1. Взривна вълна – представлява област на рязко и значително сгъстяване на средата, разпространяваща се със свръхзвукова скорост.
Вакуума създава гъби.
Ако ΔP е по-голямо от 0,5 кг/см2 е убийствено за организмите.Действа около 30-40 сек. Обикновено на ядрената вълна се падат около 50% от енергията на ядрения взрив. Ядрените взривове биват:
- високо въздушни – при тях липсват гъби;
- средно въздушни – височината на гъбата е съизмерима със стълба пепел;
- ниско въздушни;
- наземни;
- подземни;
- подводни.
Най-силно е радиоактивното замърсяване при земен взрив, като се образува радиоактивен облак, а при вятър достига десетки км. Радиоактивното замърсяване включва частици от ядреното гориво и частици от вторичната активност (в резултат на индуцираната радиоактивност).
Защитата се заключава в недопускане на попадане на радиоизотопите в човешкия организъм, чрез противогази,респиратори и изолиращи апарати,защитни средства на кожата.
2. Светлинно лъчение(импулс) – включва ултравиолетови, видими и инфрачервени лъчи, предизвиква изгаряне.
Защитата е следната:
- по възможност да не се гледа към взрива;
- индивидуални защитни очила.
- различни прегради
3. Проникваща радиация – представлява поток от γ кванти с голяма проникваща способност, и неутрони, които поразяват непосредствено чрез йонизация живите организми за 5-25 сек. Йонизиращото лъчение се характеризира с пълната доза йонизиращо лъчение на 1-ца маса от облъчваното в-во
Защитата е чрез използване на прегради ниско в земята.
4. Електромагнитен импулс –мощно поле,поразяващо комуникационните системи.Настъпва йонизация в определена среда, при което възниква ел. магнитен иппулс на разстояния няколко км. от епицентъра на взрива, в резултат на което се получава пробив в ел. централи, повреждане на ел. апаратури, трансформатори.
Защитата се заключава в недопускане на вторичен импулс,посредством изолация и подходящо екраниране на кабелите и съоръженията, поставянето им дълбоко в земята.Защитата на организмите включва пълна санитарна обработка и използване на радиопротектори (таблетки).
- масата да е по-малка от критичната(самоволно делене на ядрата). Критична маса – такава маса на ядреното гориво, при която се осъществява реакцията на горене;
- коеф. на развитие на реакцията к трябва да е по-голям от 1. (средното количество на отделящи се неутрони трябва да има поввече от единица ефективни удари.) При К>1 – реакцията се развива верижно; К=1 – реакцията е с постоянна скоростм; К<1 – реакцията е затихваща.;
Устройството на ядрената бомба, снаряд и др., представлява съвкупност то отделни парченца с маса по-малка от критичната, поставени в обем взривно в-во.
Обема вътре се запалва чрез запалка, като при взрив парченцата се събират и масата им става по-голяма от критичната.
За да се получи термоядрен процес са необх. млн. оС. Във вътрешността се вкарва диутерий или тритий, за да се осигури нужната температура.
При ядрения взрив има светлинно кълбо, поразяващото действие е от топлинното въздействие.ЗАщитата от светлинно излъчване става чрез различни прегради, очила и др. При развитие на реакцията се получава мощен поток от гама - кванти и неутрони. Поразяващите фактори са:
1. Взривна вълна – представлява област на рязко и значително сгъстяване на средата, разпространяваща се със свръхзвукова скорост.
Вакуума създава гъби.
Ако ΔP е по-голямо от 0,5 кг/см2 е убийствено за организмите.Действа около 30-40 сек. Обикновено на ядрената вълна се падат около 50% от енергията на ядрения взрив. Ядрените взривове биват:
- високо въздушни – при тях липсват гъби;
- средно въздушни – височината на гъбата е съизмерима със стълба пепел;
- ниско въздушни;
- наземни;
- подземни;
- подводни.
Най-силно е радиоактивното замърсяване при земен взрив, като се образува радиоактивен облак, а при вятър достига десетки км. Радиоактивното замърсяване включва частици от ядреното гориво и частици от вторичната активност (в резултат на индуцираната радиоактивност).
Защитата се заключава в недопускане на попадане на радиоизотопите в човешкия организъм, чрез противогази,респиратори и изолиращи апарати,защитни средства на кожата.
2. Светлинно лъчение(импулс) – включва ултравиолетови, видими и инфрачервени лъчи, предизвиква изгаряне.
Защитата е следната:
- по възможност да не се гледа към взрива;
- индивидуални защитни очила.
- различни прегради
3. Проникваща радиация – представлява поток от γ кванти с голяма проникваща способност, и неутрони, които поразяват непосредствено чрез йонизация живите организми за 5-25 сек. Йонизиращото лъчение се характеризира с пълната доза йонизиращо лъчение на 1-ца маса от облъчваното в-во
Защитата е чрез използване на прегради ниско в земята.
4. Електромагнитен импулс –мощно поле,поразяващо комуникационните системи.Настъпва йонизация в определена среда, при което възниква ел. магнитен иппулс на разстояния няколко км. от епицентъра на взрива, в резултат на което се получава пробив в ел. централи, повреждане на ел. апаратури, трансформатори.
Защитата се заключава в недопускане на вторичен импулс,посредством изолация и подходящо екраниране на кабелите и съоръженията, поставянето им дълбоко в земята.Защитата на организмите включва пълна санитарна обработка и използване на радиопротектори (таблетки).
Радиоактивни опасни материали. Поразяващи фактори-проникваща радиация, радиоактивно замърсяване.
Според скалата на международната агенция се различават следните степени на ядрени инциденти:
Ниво 0 – допускат се отклонения, които нямат значение за техническата безопасност;
Ниво 1 – „аномалия”, отклонение от нормалния режим, но не създава опасност от облъчване на обслужващия персонал;
Ниво 2 – „инцидент”, наблюдават се откази в част от с-мите за безопасност. Не е изключено локално замърсяване и слабо облъчване на обслужващия персонал;
Ниво 3 – „сериозен инцидент”, слабо външно изхвърляне на радионуклиди и замърсяване на раб. площадки. Максималното облъчване е под допустимите норми, не са необходими мерки за защита извън района;
Ниво 4 - „авария без опасност извън АЕЦ”, слабо външно изхвърляне на радиоактивни в-ва Могат да причинят дозово натоварване на персонала ;
Ниво 5 – „авария с опасност извън АЕЦ”, тежки повреди в ядрените съоръжения, външно изхвърляне на радиоактивни материали
Ниво 6 – „сериозна авария”, значително външно изхвърляне на радионуклиди.Изпълнява се пълен обем на аварийният план
Ниво 7 – „тежка авария”, голямо външно изхвърляне на радиоизотопи, с възможност за трансграничен пренос. Активността достига до десетки хиляди терабакерела (TBq).
Основните източници на замърсяване са- продуктите от делене на ядратана урана или плутония, нереагиралата част от плутониевия или урановия състав, от радиоизотопите, получени при поглъщане на неутрони(вторична активност).
В резултат на авария в АЕЦ в атмосферата се изхвърлят аерозолни активни частици, съдържащи летливи и нелетливи радионуклиди.При взрив или авария за кратко време има проникваща радиация-поток от гама кванти и неутрони.
Естествени радионуклиди са всички елементи, намиращи се в околната среда, които са източник на йонизиращо лъчение(диутерий и тритий, Калий-40)
Изкуствени радионуклиди са тези :за получаване на ядрено горво, за промишлени цели – датчици за различни реактори, за медицински цели, за селскостопански цели, за научни цели.
Поразяващият ефект на радионуклидите се заключава в йонизиращото действие в/у организмите на радиоактивното лъчение, т.е. проникващата радиация. Тя включва:
α - лъчи – поток от хелиеви ядра, харакреризиращи се с малка проникваща спосбност, но силна йонизираща способност. Дължината на свободния пробег във въздуха е около 7 см. Попаднали в организма имат голямо йонизиращо действие.
β – лъчи – поток от електрони, чията проникваща способност е няколко десетки см. в зависимост от енергията. Попаднали в организма имат голямо йонизиращо действие.
γ – лъчи , характеризиращи се с голяма проникваща способност (до км.), в зависимост от енергията. Имат малка йонизираща спосолност, но защитата е изключително трудна.
Особености при авария в АЕЦ:
- малки степени на радиация;
- по-пълно и дълбоко замърсяване на обектите,поради по-голямата дисперсностна радиоактивните частици
-по-ниски допустими норми на замърсяване,поради това ,че радоиактивния прах по- бързо прониква в организма.
-отделят се до 80 радиоизотопа
При авария в АЕЦ се получава замърсяване с горещи частици, представляващи дребни фрагменти на ядреното гориво. Основни замърсители са :стронции90, цезий 137,йод131.
Поразяващото действие се дължи на йонизация на тъканите, деструкция и силно увреждане. Най-лесно се подават на йонизация: растящите организми, делящите се ,зародишите.
Защитата е следната:
- екранизиране на лъчението;
- недопускане попадането на радиоизотопи в организм;
- декунтаминация (обеззаразяване) на хранителни продукти;
- дезактивация на предмети, местност.
Защитата се заключава във вземането на противорадиационни таблетки;запазване на дихателните органи и кожата от постъпването на радиоизотопи,вземане на калиев йодид,а при авария на АЕЦ се използват специални защитни маски.
Ниво 0 – допускат се отклонения, които нямат значение за техническата безопасност;
Ниво 1 – „аномалия”, отклонение от нормалния режим, но не създава опасност от облъчване на обслужващия персонал;
Ниво 2 – „инцидент”, наблюдават се откази в част от с-мите за безопасност. Не е изключено локално замърсяване и слабо облъчване на обслужващия персонал;
Ниво 3 – „сериозен инцидент”, слабо външно изхвърляне на радионуклиди и замърсяване на раб. площадки. Максималното облъчване е под допустимите норми, не са необходими мерки за защита извън района;
Ниво 4 - „авария без опасност извън АЕЦ”, слабо външно изхвърляне на радиоактивни в-ва Могат да причинят дозово натоварване на персонала ;
Ниво 5 – „авария с опасност извън АЕЦ”, тежки повреди в ядрените съоръжения, външно изхвърляне на радиоактивни материали
Ниво 6 – „сериозна авария”, значително външно изхвърляне на радионуклиди.Изпълнява се пълен обем на аварийният план
Ниво 7 – „тежка авария”, голямо външно изхвърляне на радиоизотопи, с възможност за трансграничен пренос. Активността достига до десетки хиляди терабакерела (TBq).
Основните източници на замърсяване са- продуктите от делене на ядратана урана или плутония, нереагиралата част от плутониевия или урановия състав, от радиоизотопите, получени при поглъщане на неутрони(вторична активност).
В резултат на авария в АЕЦ в атмосферата се изхвърлят аерозолни активни частици, съдържащи летливи и нелетливи радионуклиди.При взрив или авария за кратко време има проникваща радиация-поток от гама кванти и неутрони.
Естествени радионуклиди са всички елементи, намиращи се в околната среда, които са източник на йонизиращо лъчение(диутерий и тритий, Калий-40)
Изкуствени радионуклиди са тези :за получаване на ядрено горво, за промишлени цели – датчици за различни реактори, за медицински цели, за селскостопански цели, за научни цели.
Поразяващият ефект на радионуклидите се заключава в йонизиращото действие в/у организмите на радиоактивното лъчение, т.е. проникващата радиация. Тя включва:
α - лъчи – поток от хелиеви ядра, харакреризиращи се с малка проникваща спосбност, но силна йонизираща способност. Дължината на свободния пробег във въздуха е около 7 см. Попаднали в организма имат голямо йонизиращо действие.
β – лъчи – поток от електрони, чията проникваща способност е няколко десетки см. в зависимост от енергията. Попаднали в организма имат голямо йонизиращо действие.
γ – лъчи , характеризиращи се с голяма проникваща способност (до км.), в зависимост от енергията. Имат малка йонизираща спосолност, но защитата е изключително трудна.
Особености при авария в АЕЦ:
- малки степени на радиация;
- по-пълно и дълбоко замърсяване на обектите,поради по-голямата дисперсностна радиоактивните частици
-по-ниски допустими норми на замърсяване,поради това ,че радоиактивния прах по- бързо прониква в организма.
-отделят се до 80 радиоизотопа
При авария в АЕЦ се получава замърсяване с горещи частици, представляващи дребни фрагменти на ядреното гориво. Основни замърсители са :стронции90, цезий 137,йод131.
Поразяващото действие се дължи на йонизация на тъканите, деструкция и силно увреждане. Най-лесно се подават на йонизация: растящите организми, делящите се ,зародишите.
Защитата е следната:
- екранизиране на лъчението;
- недопускане попадането на радиоизотопи в организм;
- декунтаминация (обеззаразяване) на хранителни продукти;
- дезактивация на предмети, местност.
Защитата се заключава във вземането на противорадиационни таблетки;запазване на дихателните органи и кожата от постъпването на радиоизотопи,вземане на калиев йодид,а при авария на АЕЦ се използват специални защитни маски.
Дезинфекция, дезинсекцея и дератизация. Дейност на органите за ПАБ при биологична критична обстановка
Дезинфекция - премахване на заразеността, т.е. унищожаване на болестотворни микроорганизми в заразена среда, помещения, месности и др. Тя бива профилактична,текуща и пълна(за обеззаразяване на околната среда)
Методите за дезинфекция биват:
- механичен – отстраняване на микроорганизмите чрез: изтупване, изчеткване, проветряване ( при грипни епидемии), измиване с водна струя.
Методите за дезинфекция биват:
- механичен – отстраняване на микроорганизмите чрез: изтупване, изчеткване, проветряване ( при грипни епидемии), измиване с водна струя.
- физичен – основава се на естествени фактори, като слънце, вода, ултравиолетови лъчи, ултразвук, рентгенови лъчи, изваряване, изгаряне на заразени материали и др.;
- физически-действие на естествените фактори-слунце,вода,изстудяване, ултразвук,изваряване
-химичен – той е най-ефикасен-унищожаване на микроорганизмите,насекомите с използване на разтвори или суспенсии с универсално действие-хлорамин, хлорна вар,фенол и др.
Дезинсекцията- комплекс от мероприятия за унищожаване на членестоноги(инсекти), като кърлежи, комари мухи (носители на 63 болестотворни заболявания). Провежда се чрез няколко метода:
- механичен - замрежване на прозорци, врати; измиване; изчеткване;
- физически – прилагане на суха или влажна топлина, обработка с водна пара,гладене
- химически – най-ефикасен-чрез използване на инсектицидни препарати- органо-фосфорни съединения с изключително инхибиращо действие върху холинестеразата.С тях се работи при строго спазване на индивидуални мерки за защита.
Дератизация – система от мероприятия за изтребване на вредните гризачи и предотвратяване на проникването им в сгради. Постига се по няколко начина:
- механичен – капани и заравяне в земята;
- биологичен - чрез използване на естествени им врагове-птици;
- химичен начин – посипване с отрови - хлорпикрин, цинков фосфат и задължително много стриктен контрол и събиране на отровените животни..
Дейността на органите на ПБЗН се заключава в разпръскване на дезинфикциращи р-ри; провеждане мерки за дезинфекция, дезинсекция, дератизация с наличната техника; вземане на проби за биологичен мониторинг; осъществяване на контрол в/у пълнотата на дезинфекция.
В биологичното огнище на поразяване се използват болестотворни бактерии, микроорганизми, токсините от тяхната дейност и преносителите им. Основни характеристики на огнището:
- невъзможнаст за бърза индикация на биологичното огнище без провеждане на специални лабораторни изследвания;
- наличие на скрит (латентен) период на проява на заболяването;
- голяма продължителност на действие на причинителя на заболяването и неговия носител;
- способност на патогенните микроорганизми за бързо и лесно поразяване и заразяване на хора, животни, разстения и др.;
- възможност за възникване на епидемии (пандемии) при предаване на заразата;
- трудно ликвидиране на огнищета на поражение.
Превантивните мерки се осъществяват чрез: имунизиране на населението, непрекъснат контрол на преносителите, имунизация на населението, защита на хранителните продукти и водоизточниците, лична хигиена и здравна просвета.
В процеса на провеждане на мероприятието се включват:
Карантина - е мярка за предотвратяване разпространението на инфекциозно заболяване и се свежда до пълно изолиране на огнището на поразяване;
Обсервацията - въвеждане на изолационно-ограничителни и учебно-профилактични мерки за предотвратяване на заразата;
- физически-действие на естествените фактори-слунце,вода,изстудяване, ултразвук,изваряване
-химичен – той е най-ефикасен-унищожаване на микроорганизмите,насекомите с използване на разтвори или суспенсии с универсално действие-хлорамин, хлорна вар,фенол и др.
Дезинсекцията- комплекс от мероприятия за унищожаване на членестоноги(инсекти), като кърлежи, комари мухи (носители на 63 болестотворни заболявания). Провежда се чрез няколко метода:
- механичен - замрежване на прозорци, врати; измиване; изчеткване;
- физически – прилагане на суха или влажна топлина, обработка с водна пара,гладене
- химически – най-ефикасен-чрез използване на инсектицидни препарати- органо-фосфорни съединения с изключително инхибиращо действие върху холинестеразата.С тях се работи при строго спазване на индивидуални мерки за защита.
Дератизация – система от мероприятия за изтребване на вредните гризачи и предотвратяване на проникването им в сгради. Постига се по няколко начина:
- механичен – капани и заравяне в земята;
- биологичен - чрез използване на естествени им врагове-птици;
- химичен начин – посипване с отрови - хлорпикрин, цинков фосфат и задължително много стриктен контрол и събиране на отровените животни..
Дейността на органите на ПБЗН се заключава в разпръскване на дезинфикциращи р-ри; провеждане мерки за дезинфекция, дезинсекция, дератизация с наличната техника; вземане на проби за биологичен мониторинг; осъществяване на контрол в/у пълнотата на дезинфекция.
В биологичното огнище на поразяване се използват болестотворни бактерии, микроорганизми, токсините от тяхната дейност и преносителите им. Основни характеристики на огнището:
- невъзможнаст за бърза индикация на биологичното огнище без провеждане на специални лабораторни изследвания;
- наличие на скрит (латентен) период на проява на заболяването;
- голяма продължителност на действие на причинителя на заболяването и неговия носител;
- способност на патогенните микроорганизми за бързо и лесно поразяване и заразяване на хора, животни, разстения и др.;
- възможност за възникване на епидемии (пандемии) при предаване на заразата;
- трудно ликвидиране на огнищета на поражение.
Превантивните мерки се осъществяват чрез: имунизиране на населението, непрекъснат контрол на преносителите, имунизация на населението, защита на хранителните продукти и водоизточниците, лична хигиена и здравна просвета.
В процеса на провеждане на мероприятието се включват:
Карантина - е мярка за предотвратяване разпространението на инфекциозно заболяване и се свежда до пълно изолиране на огнището на поразяване;
Обсервацията - въвеждане на изолационно-ограничителни и учебно-профилактични мерки за предотвратяване на заразата;
Subscribe to:
Posts (Atom)
LinkWithin
