Светът на Лио!

„Приятелите и добрата дума“

От Lio Popov

Ная беше 10 годишна катеричка и беше умна, но много палава. Обичаше да играе по коридорите на горското училище. По време на всяко междучасие Ная непрестанно тичаше, буташе се в другите деца, подритваше ги или ги обиждаше. Малко животни искаха да играят с нея. Тя беше в това училище едва от една година и трудно намери приятели от класа.

Много обичаше да закъснява за час. За нея беше интересно да излиза навън, да тича по горските пътеки и да ходи до горския магазин, за да си купи нещо интересно.

Мама Ката и татко Рико се разделиха преди две години. Ная отиде да живее при баща си, защото избра да бъде при него след развода. Татко Рико доведе в дома им една красива катерица - Кари, която скоро след това стана негова втора съпруга. Ная я харесваше и то много. Тя ѝ обръщаше внимание. Беше по-млада от майка ѝ и заедно с баща ѝ я водеха на почивка, в горския МОЛ, на кино, на лунапарк. Когато Ная поискаше да ѝ се купи нещо, веднага го получаваше.

Измина една година и тогава настъпи неочаквана промяна за Ная. Кари роди бебе катеричка, която кръстиха Зоя. В началото Ная много се зарадва. Имаше сестричка, малка и пухкава, като малка играчка, но жива. Все искаше да я гушка, да я преоблича и да я вози в количката. Но Кари не ѝ позволяваше непрекъснато да е покрай Зоя. Казваше ѝ да излезе от стаята, когато трябва да се хранят или да се

приспиват. Страшно стана, когато Зоя започна да получава колики (болки в коремчето) и по цяла нощ и цял ден се свиваше и ревеше. Кари и баща ѝ все се суетяха около Зоя. Ная, когато се прибираше у дома обичаше да слуша музика, но възрастните ѝ забраниха, т.к. щяла да пречи на бебето. Ная искаше да скача и да тича, но те пак ѝ казваха да стои мирно и да не вдига шум.

Веднъж Ная попита баща си:

- Татко, нека да отидем на кино!

- Не можем да оставим Зоя и Кари сами. Ако искаш питай майка си да те заведе. – отвърна Рико.

Майката на Ная я взимаше при себе си всяка последна събота и неделя в месеца. Ная ѝ се обади и поиска да я заведе на кино. Ката ѝ обеща, че ще я заведе в края на месеца.

- Но, мамо, това е толкова далеч. Аз искам сега да отида на кино. – каза Ная.

- Съжалявам, скъпа! Но работя много и нямам никакво време. – отвърна Ката.

- Тогава купи ми поне голямата кукла, която видях в горския Мол. – поиска Ная.

- О, скъпа! Помоли баща си той да ти я купи. Трябва да затварям, че работа ме гони. – каза Ката и затвори телефона.

Ная остана още по-разочарована.

На другия ден отиде в училище. Не слушаше, ставаше по време на час. Не питаше госпожата може ли да стане. Отиваше при някое дете и го сръчкваше. Госпожата ѝ правеше непрестанни забележки. Тя се въртеше и плезеше, обиждаше ги с неприлични думи. Всички се оплакваха и страняха от нея. Спря да пише своите домашни. Всички учители се оплакваха от нея. Баща ѝ в началото я защитаваше, майка ѝ също.

Минаха няколко месеца. Един ден, когато се прибра от училище татко Рико я чакаше в стаята ѝ.

- Ная, днес разговарях с госпожа Миха. Тя ми сподели, че всички твои тетрадки са празни. Не пишеш в часовете. Не си пишеш и домашните.

- Но, татко!

- Дай да видя тетрадката ти по математика.

Ная с нежелание му подаде тетрадката си. Той видя, че тя е почти празна. Видя многото забележки „Без домашна работа“.

- Защо не си писала? Госпожа Миха ми каза също, че не слушаш и че обиждаш децата. -Рико я гледаше навъсено.

- Никой не иска да играе с мен. Скучно ми е. – отвърна Ная.

- Не може да обиждаш децата и след това да искаш да играят с теб – каза баща ѝ. Мислих и реших, - продължи Рико- ще ти спра достъпа до телевизия, взимам ти и телефона, докато не покажеш промяна в поведението си и не започнеш да работиш в час.

Ная се разплака. Каза, че не може така, но баща ѝ беше твърд и излезе от стаята. Ная седя цяла вечер нацупена. Но не отвори нито един учебник за утрешния ден.

На другия ден госпожа Миха отново при проверка на домашните ѝ направи забележка. Децата от класа започнаха да ѝ се смеят.

- Тя никога не пише домашните си – казаха те.

Ная им се назъби и каза, че са глупаци. Съучениците ѝ се обидиха, както винаги.

Минаха няколко седмици. В междучасията намираше по някое дете да се гонят, но повечето бързо се отказваха, тъй като нейната игра винаги ставаше груба и завършваше с обида или ударено дете.

Веднъж по рисуване им дадоха да нарисуват картина на тема „Приятели“. Ная се загледа в картините на другите деца. Всички рисуваха себе си как играят с други деца, как слушат музика или как се разхождат в Мола.

Ная затвори очи. Замисли се, че скоро не е ходила никъде. Замисли се, че няма дори близък от класа. За съжаление и на улицата децата бяха започнали да я избягват. От седмици не беше гледала телевизия и беше без телефон. Усети, че е сама. Прибра се след училище. Чак тогава се разплака и плака цялата вечер.

На другата сутрин се събуди късно, тъй като беше събота. Предстояха ѝ два дълги и скучни почивни дни. Какво да прави? Излезе навън. Вече беше пролет и се надяваше, че на площадката ще може да поиграе. Щом се приближеше до някое дете, то казваше:

- Не искам да играя с теб! Ти не си добър човек!

Ная не успя да намери никой за игра. Така, че се прибра бързо у дома. Баща ѝ беше в командировка. Кари се занимаваше със Зоя, която вече не ревеше толкова много, но отнемаше цялото ѝ внимание.

Ная се затвори в стаята си и започна да рисува. Нарисува картина с приятелите, които имаше преди – как кара ролери в парка с тях. Погледна готовата картина и дори не усети, кога започнаха да капят сълзи точно върху приятелите ѝ. Техните образи се размазаха и станаха на едно петно. Ная се вгледа и си каза, дори тук в картината не мога да имам приятели. Изпадна в ужас.

Ная намери учебника по математика. Погледна задачите. Сама не знаеше, защо не пише домашните си и не слуша в час. Бавно започна да решава пропуснатите задачи в учебната тетрадка. Минаха няколко часа. Ная усети, че е уморена. Легна и бързо заспа.

В неделя се събуди рано. Взе тетрадката си по четене и писане. Попълни и там няколко страници. Отвори на случайна страница читанката. Прочете за „Малката нула“. Ная си помисли, че в момента е кръгла нула. Сама и никой не я зачита. Но си каза, аз ще се променя. Ще се държа прилично. Няма да обиждам. Ще слушам. Ще играя внимателно с другите деца.

Дойде новата седмица. В понеделник сутрин Ная отиде навреме на училище. Приготви се за първия час. Нетърпеливо зачака да започне часа по математика.

Госпожа Миха влезе и започна да проверява домашните. Ная вдигна ръка и каза:

- Госпожо, аз имам домашно. Ще се радвам, ако го погледнете и ми кажете дали съм се справила с него!

- Добре, Ная! – отвърна госпожа Миха. Ще направим проверката на домашното гледайки от твоята тетрадка.

Ная се усмихна и каза:

- Благодаря!

Всички деца я погледнаха изненадано. Още по-изненадани останаха, когато разбраха, че Ная е решила задачите си правилно. Госпожа Миха я похвали, а децата започнаха да ѝ ръкопляскат.

Ная се почувства хубаво. Усмихна се на всички и отново каза:

- Благодаря! Обещавам да бъда изпълнителна и добра с всички!