„Приятелите и добрата дума“
От Lio Popov
Ная беше 10 годишна
катеричка и беше умна, но много палава. Обичаше да играе по коридорите на
горското училище. По време на всяко междучасие Ная непрестанно тичаше, буташе
се в другите деца, подритваше ги или ги обиждаше. Малко животни искаха да
играят с нея. Тя беше в това училище едва от една година и трудно намери
приятели от класа.
Много обичаше да
закъснява за час. За нея беше интересно да излиза навън, да тича по горските
пътеки и да ходи до горския магазин, за да си купи нещо интересно.
Мама Ката и татко Рико
се разделиха преди две години. Ная отиде да живее при баща си, защото избра да
бъде при него след развода. Татко Рико доведе в дома им една красива катерица -
Кари, която скоро след това стана негова втора съпруга. Ная я харесваше и то
много. Тя ѝ обръщаше внимание. Беше по-млада от майка ѝ и заедно с баща ѝ я
водеха на почивка, в горския МОЛ, на кино, на лунапарк. Когато Ная поискаше да
ѝ се купи нещо, веднага го получаваше.
Измина една година и тогава настъпи неочаквана промяна за Ная. Кари роди бебе катеричка, която кръстиха Зоя. В началото Ная много се зарадва. Имаше сестричка, малка и пухкава, като малка играчка, но жива. Все искаше да я гушка, да я преоблича и да я вози в количката. Но Кари не ѝ позволяваше непрекъснато да е покрай Зоя. Казваше ѝ да излезе от стаята, когато трябва да се хранят или да се
приспиват. Страшно стана, когато Зоя започна да получава колики (болки в коремчето) и по цяла нощ и цял ден се свиваше и ревеше. Кари и баща ѝ все се суетяха около Зоя. Ная, когато се прибираше у дома обичаше да слуша музика, но възрастните ѝ забраниха, т.к. щяла да пречи на бебето. Ная искаше да скача и да тича, но те пак ѝ казваха да стои мирно и да не вдига шум.
Веднъж Ная попита баща си:
-
Татко, нека да
отидем на кино!
-
Не можем да
оставим Зоя и Кари сами. Ако искаш питай майка си да те заведе. – отвърна Рико.
Майката на Ная я
взимаше при себе си всяка последна събота и неделя в месеца. Ная ѝ се обади и
поиска да я заведе на кино. Ката ѝ обеща, че ще я заведе в края на месеца.
-
Но, мамо, това е
толкова далеч. Аз искам сега да отида на кино. – каза Ная.
-
Съжалявам, скъпа!
Но работя много и нямам никакво време. – отвърна Ката.
-
Тогава купи ми
поне голямата кукла, която видях в горския Мол. – поиска Ная.
-
О, скъпа! Помоли
баща си той да ти я купи. Трябва да затварям, че работа ме гони. – каза Ката и
затвори телефона.
Ная остана още
по-разочарована.
На другия ден отиде в училище. Не слушаше, ставаше по време на час. Не питаше госпожата може ли да стане. Отиваше при някое дете и го сръчкваше. Госпожата ѝ правеше непрестанни забележки. Тя се въртеше и плезеше, обиждаше ги с неприлични думи. Всички се оплакваха и страняха от нея. Спря да пише своите домашни. Всички учители се оплакваха от нея. Баща ѝ в началото я защитаваше, майка ѝ също.
Минаха няколко месеца. Един ден, когато
се прибра от училище татко Рико я чакаше в стаята ѝ.
-
Ная, днес
разговарях с госпожа Миха. Тя ми сподели, че всички твои тетрадки са празни. Не
пишеш в часовете. Не си пишеш и домашните.
-
Но, татко!
-
Дай да видя
тетрадката ти по математика.
Ная с нежелание му
подаде тетрадката си. Той видя, че тя е почти празна. Видя многото забележки
„Без домашна работа“.
-
Защо не си
писала? Госпожа Миха ми каза също, че не слушаш и че обиждаш децата. -Рико я
гледаше навъсено.
-
Никой не иска да
играе с мен. Скучно ми е. – отвърна Ная.
-
Не може да обиждаш
децата и след това да искаш да играят с теб – каза баща ѝ. Мислих и реших, -
продължи Рико- ще ти спра достъпа до телевизия, взимам ти и телефона, докато не
покажеш промяна в поведението си и не започнеш да работиш в час.
Ная се разплака.
Каза, че не може така, но баща ѝ беше твърд и излезе от стаята. Ная седя цяла
вечер нацупена. Но не отвори нито един учебник за утрешния ден.
На другия ден
госпожа Миха отново при проверка на домашните ѝ направи забележка. Децата от
класа започнаха да ѝ се смеят.
-
Тя никога не пише
домашните си – казаха те.
Ная им се назъби и
каза, че са глупаци. Съучениците ѝ се обидиха, както винаги.
Минаха няколко седмици. В междучасията намираше по някое дете да се гонят, но повечето бързо се отказваха, тъй като нейната игра винаги ставаше груба и завършваше с обида или ударено дете.
Веднъж по рисуване им дадоха да нарисуват картина на тема „Приятели“. Ная се загледа в картините на другите деца. Всички рисуваха себе си как играят с други деца, как слушат музика или как се разхождат в Мола.
Ная затвори очи.
Замисли се, че скоро не е ходила никъде. Замисли се, че няма дори близък от
класа. За съжаление и на улицата децата бяха започнали да я избягват. От
седмици не беше гледала телевизия и беше без телефон. Усети, че е сама. Прибра
се след училище. Чак тогава се разплака и плака цялата вечер.
На другата сутрин се
събуди късно, тъй като беше събота. Предстояха ѝ два дълги и скучни почивни
дни. Какво да прави? Излезе навън. Вече беше пролет и се надяваше, че на
площадката ще може да поиграе. Щом се приближеше до някое дете, то казваше:
-
Не искам да играя
с теб! Ти не си добър човек!
Ная не успя да
намери никой за игра. Така, че се прибра бързо у дома. Баща ѝ беше в
командировка. Кари се занимаваше със Зоя, която вече не ревеше толкова много,
но отнемаше цялото ѝ внимание.
Ная се затвори в
стаята си и започна да рисува. Нарисува картина с приятелите, които имаше преди
– как кара ролери в парка с тях. Погледна готовата картина и дори не усети,
кога започнаха да капят сълзи точно върху приятелите ѝ. Техните образи се
размазаха и станаха на едно петно. Ная се вгледа и си каза, дори тук в
картината не мога да имам приятели. Изпадна в ужас.
Ная намери учебника по математика. Погледна задачите. Сама не знаеше, защо не пише домашните си и не слуша в час. Бавно започна да решава пропуснатите задачи в учебната тетрадка. Минаха няколко часа. Ная усети, че е уморена. Легна и бързо заспа.
В неделя се събуди
рано. Взе тетрадката си по четене и писане. Попълни и там няколко страници.
Отвори на случайна страница читанката. Прочете за „Малката нула“. Ная си
помисли, че в момента е кръгла нула. Сама и никой не я зачита. Но си каза, аз
ще се променя. Ще се държа прилично. Няма да обиждам. Ще слушам. Ще играя
внимателно с другите деца.
Дойде новата седмица. В понеделник сутрин Ная отиде навреме на училище. Приготви се за първия час. Нетърпеливо зачака да започне часа по математика.
-
Госпожо, аз имам
домашно. Ще се радвам, ако го погледнете и ми кажете дали съм се справила с
него!
-
Добре, Ная! –
отвърна госпожа Миха. Ще направим проверката на домашното гледайки от твоята
тетрадка.
Ная се усмихна и
каза:
-
Благодаря!
Всички деца я
погледнаха изненадано. Още по-изненадани останаха, когато разбраха, че Ная е
решила задачите си правилно. Госпожа Миха я похвали, а децата започнаха да ѝ
ръкопляскат.
Ная се почувства
хубаво. Усмихна се на всички и отново каза:
-
Благодаря!
Обещавам да бъда изпълнителна и добра с всички!
