В къщичка зад трепетлика, през вратата на дъбов пън влезе Мечо и завика:
- Хайде, Зайко, стига сън! Слънце грее в храсталака, тръгвай да играем вън!
Вместо Зайко да го чака, срещна го със скръб в сърцето майка Зайка и заплака:
- Мечо, мойто зайче клето трябва дълго да лежи, че навехна си крачето...
- С билка ти го превържи! - рече Мечо. - Сам в гората, що ще правя аз, кажи?
- Билка нямам! В пещерата имало от тоя цяр, но го пазел змей крилати...
- Аз съм опитен билкар! И не с ебоя от змей! Тръгвам, щом е за другар!
По пътечка си пей, бърза Мечо все напред.
- Още нещо трябва, брей! Билката се смесва с мед, за да бъде лековита... А пчели го сбират вред в горската аптека скрита... От пчела не се страхувам и с жило да налита!
В дъб хралупест затършува.
- Помощ! Помощ! Кой ме жили? Мед за болен ще купувам!...
От пчелички лекокрили рой разсърден го подгони. Бяга Мечо с всички сили. Но от мрачни небосклон в миг заплиска буен дъжд, светна, гръм удари в клони.
Пръснаха се изведнъж преследвачите сърдити. Пее Мечо като мъж:
"Удряй, дъжд, с камшици вити, аз си крача храбър, бос, билки търся лековити... Змейо, ще ти бъда гост!"
Стига до потока с песен. Придошъл, а няма мост... От водата е отнесен. А през него прът клонат, сложен като мост, но тесен. Да се върне ли назад? Билки трябва да намери! Вика:
- Аз съм акробат!
Весело ръце разпери:
- Мечо съм! Не съм страхлив!
Ала мостът затрепери... Падна във вира пенлив, но без страх заплува той:
- Знам да плувам! Жив съм, жив!
Скоро нашият герой стигна горе пещерата. Влизай, Мечо, не се бой! А отвътре в тъмнината някой вика: "Бух-бух-бух!". Сойка стресна му душата:
- Змеят иде!
- Чух го, чух! Туй е бухал, Сойке драга, остави ме, не съм глух. Ще му светна аз от прага с туй фенерче - знам добре: той от светлината бяга!
И дордето разбере бухалът какво блести, той успя да набере билка пълен джоб почти.
А навън бе нощ, дълбока... "Зайко, чакаш ли ме ти? Май в погрешна съм посока!"
Но не се уплаши пак.
- Ще ме изведе потока...
"Аз не се боя от мрак!" - пее той край храсталака, удря силно крак след крак.
- Браво! Бил си ти безстрашен! - И прегръща тя юнака.
- Знам ги аз горите наши! Билка с мед ще му свариш!
- Ти от змей не се уплаши, с билката ще ме спасиш! - викна Зайко. - Зная вече: смел ли си - ще победиш!
Сутринта пак зайче с мече - двамата добри другари, дружно тичаха далече!
Лъчезар Станев
