На 30 януари моят баща празнуваше рождените си дни, докато беше сред живите! Сега вече, на тази дата, ми остана само аз да си спомням за него и за това какво направи в своя достоен живот. За съжаление не можахме да си кажем съзнателно сбогом, но имахме достатъчно време да бъдем заедно преди краят му. Никога не съм била добра в думите, за съжаление понякога не съм и в чувствата. Но сега имам право само на няколко неща - да си спомням, да му благодаря в молитвите си и да коленича пред гроба му! Обичам те и те помня татко! Поклон!
Със събуждането си днес влизайки в Нета, попаднах на това:
