Кратка история на стенографията

Бързописът се е появил преди новата ера. Тогавашните стенографи са тръгнали от идеята, че стенографията трябва да се базира на принципи, които са съвсем различни от тези на обикновеното писмо. Обикновено всяка дума имала свой знак, като бързописецът трябвало да научи всички тези съкращения - труд непосилен за мнозина. През Средновековието тези системи се преобразували в сричкови системи, като за различните срички имало специални знаци, а отделни букви се изписвали рядко и трудно. Знаците на тези системи били чертички, писани във всички посоки, в резултат на което се получавало нещо напълно различно от обикновеното писмо. Някои от тези системи са се доразвили впоследствие, но не особено, обаче са останали да съществуват поради покровителството на съответните институции.
Такава е например английската система на Исак Питман, която съществува и до днес.

Тези системи се основават на принципи, напълно различни от принципите на графиката в обикновеното писмо, имат огромен брой безпринципно образувани съкращения, които трябва да се наизустяват (десетки хиляди) и поради това са трудни за учене и прилагане. Усилията са съизмерими с тези за научаването на чужд език на много добро ниво.
В началото на 19 в. в Германия баварецът Франц Ксафер Габесбергер, изучавайки създадените преди него системи, направил своя, базирана повече на структурата на обикновеното писмо. Тази система била добре развита и получила широко разпространение из почти целия свят дори с по няколко приспособления на чужди езици (например за руски език три).
След Габелсбергер развитието на стенографията не спряло, а напротив - отбелязан бил голям напредък. В Германия се появили много на брой и силни конкурентни системи, често пъти напълно различни. В други страни също, като националните системи, създадени специално за съответните езици, измествали приложенията (приспособленията) на Габелсбергер за тях.

Стенографията в България
След Освобождението за новосъздаденият български парламент били необходими стенографи. Българска стенография нямало, затова правителството поканило словенеца Антон Безеншек да създаде такава.
Той бил извествен с приспособленията на Габелсбергеровата стенография на други езици и се справил и с превода й на български. Трябва да отбележим обаче, че това приспособление се базирало на приспособлението на Хегер (чех - ученик на Габелсбергер), който нагодил системата за чешки език. Самата система пък по принцип била създадена за германския език... Безеншек, като сам признавал, не владеел добре в началото български език, поради което в приспособената от него система се налагало да се правят много поправки - задача, с която той добре се справял. Скоро обаче неговите български ученици, поради собствени финансови и други интереси (монопол в издаването на учебници) започнали да спъват реформите - не искали да променят учебниците, издавани от тях, което по това време е било особено трудоемка работа.
След 9 септември 1944 г. всички стенографски организации били закрити и на тяхно място се създал Държавния стенографски институт. Назрели неудържими вълни за промени в стенографията. Проведени са два конкурса за нови системи - първият в края на 60-те години, вторият в края на 80-те и двата фалшифицирани.
След създаването на българската стенография през 1879 г. се оформят четири периода:
1. от 1879 до 1903 г.;
2. от 1903 до 1949 г.;
3. от 1949 до 1976 г.;
4. от 1976 до днес.
Според Стефан Банов съществуват “промяна”, “подобрение”, “усъвършенстване” и “реформиране”
Подобрението представлява подобрени правила за оформяна на по-кратки и по-удобни графични образи на думите, по-ясни парвила, отстраняване на безполезни и усложняващи теорията и практиката правила. Вместо подобрение може да се получи и влошаване.
Усъвършенстването е отстраняване на погрешни решения в теорията, внасящи противоречия; предварително подобрение с предварително позитивна ефективност.
Реформирането е преобразуването на теоретичната и знакова система; основни промени, като се запазят основните принципи. За да не се получи нова система, би трябвало стенограмите да могат да се четат и от стенографите, които владеят старата система.
Новата система има съвършено друга структура по отношение на подбора на азбучните и другите знаци, променено е означаването на гласните, липсват или са променени групите съгласни, сиглите се образуват на друг принцип.
Като първо нововъведение от Ст. Банов се посочва “Българска стенография” от Христо Попконстантинов, един от първите ученици на Безеншек през 1887 г. През 1913 г. излиза последното издание на Безеншек, което той нарича “реформено”, с някои минимани промени. “Останалите първенци на тогавашната наша стенографска общественост не са били обаче сторонници на идеята на Безеншек. Той е улеснявал и тласкал напред развитието на нашата стенографска система, а те, напротив, са спъвали това развитие.” (Ат. Атанасов, Ст. Банов “Принципи...”)
Наскоро след това Безеншек умира и започнатото дело бива прекъснато, преди всичко от авторите на стенографски учебници начело с Т. Гълъбов и П. Телбизов.
На 21 ноември 1931 г. Георги Ботев чете реферат пред събранието на дружество “Бързопис” на тема “Недъзи и реформи в българската стенография”, в което прави сериозна и задълбочена критика на българската стенография. Започва усилено движение за реформи. Министерството на народното просвещение назначава на няколко пъти комисии за изработване на нови основи на българската стенография, всичките приключили работата си без резултат поради разногласия.
Четвъртият и Петият конгрес на Българския стенографски съюз гласуват и прегласуват резолюция за изработване на нови основи на старата система Габелсбергер-Безеншек. Отново са образувани и разтурени комисии. “Основи на българската стенография са оптечатани през 1949 г. и тогава става известно на стенографската общественост тяхното съдържание. От пъровто прелистване още всеки български стенограф е можел още тогава да прецени без особени усилия, че б ългарската сетнографска теория е добила своята физиономия од силното влияние на издаденото през 1934 г. ръководство по стенография от Филип Илиев и проекта за Основи на българската стенография, изработен от Георги Тръпчев и Филип Илиев, отпечатан през 1946 г.... При изработването на “Основите” от 1949 г. не е приложен научен метод на работа, не са извършени изселдания, които да са регистрирани, не е извършено експериментиране на залегналите в тях “нови положения”. Парламентарната практика е използвана едностранчиво. Учебно-методическата практика на преподавателите по стенография е заобиколена, някои от постиженията в областта на стенографската теория, отразени в официалните учебници по стенография, по които четири десетилетия се е провеждало обучението по стенография в нашите гимназии, са също пренебрегнати.”

Капоейра - бойното изкуство като танц



Капоейра е бой, преподаван и упражняван като танц!
Капоейрата прилича на танц, но е бойно изкуство, което благодарение на своите характерни ритуални движения, изпълнени в хармония с музика и пеене, се превръща в страст. Много хора познават капоейрата като весел заинтригуващ танц, но всъщност тя не е просто прекараване на свободното време или танцова забава.

Капоейрата се е появила като забавление на жертви на робството, съдържа философията на оцелявнае и начин за съществуване по най-добрия възможен начин, създавайки увереността и самочуствието на здрави, силни и съзнаващи своята стойност хора. Освен силово упражнение тя е културно и психическо предизвикателство, поддържащо физическото здраве и духа на тези, които я практикуват редовно.


Капоейрата се ражда по колониално време в Бразилия като естествена реакция срещу робството, а с течение на времето се развива и обогатява, превръщайки се в творчески занаят, чиито основни последователи са хора от ниските социални слоеве. През осемдесетте години на миналия век в Европа навлиза като групов танц със специфична хореография, но през последните години се опитва да я превземе, затвърждавайки своите позиции като бойно изкуство.

Капоейрата е за духа и за тялото
Капоейрата като спорт
Тренировката ангажира цялото тяло. Богата е на движения, включващи разтягане, отпускане, изометрични и изотонични свивания, сензорна и моторна активация на вътрешноневралните проводящи пътища и на центровете на главномозъчен и гръбначномозъчен контрол.
Капоейрата дава самочуствие
Практикуването на играта капоейра, като хореография, симулираща намерения или условия на опасност, насочва съзнанието към поведение за оцеляване при пряка заплаха. То създава защитни рефлекси, самоувереност и адекватност, която преодолява заложените механизми на самосъхранение.
Капоейрата учи на уважение
Морално-философското съдържание на капоейрата се състои в стриктното подчинение на ритуалите, съхранение на традициите, уважение към тези, които са дошли преди нас и уважение към "най-старите" като носители на общата мъдрост.
Капоейрата е партнйорство
От уважение към традициите и най-възрастните лесно достигаме до идеята за партньорство, съществена за капоейрата. Не може да бъде практикувана без съответното доверие, без отдаване на не-агресията, на не-насилието, на взаимното уважение, каквито са традиционните правила на играта, нейният ритуал.

Облеклото необходимо за практикуването на бойния танц, е съставено от блуза и панталон с бял цвят, наречени "абада". Един урок продължава около 2 часа. Няма никакви ограничения за времето в годината, по което да започнат заниманията по капоейра, както и по отношение на горната възрастова граница-може да се използва от всеки като метод за поддържане на физическата форма, като двигателна рехабилитация в резултат на болести или остаряване.

Капоейрата влияе благоприятно върху:
- Кръвообращението
Движенията в капоейрата създават постоянно натоварване на мускулите на краката, дори на тези, които най-малко се използват-прасците. Непрекъснатото свиване повишава натиска върху кръвоносните съдове, изтласквайки кръв нагоре.
- Настроението
Музиката, инструментите и взаимодействието с партньорите допринасят за положителното настроение, ведрост и спокойствие.
-При трудности с взимането на решения
Капоейрата е като шаха-контролиране на играта, в случая тялото, за да забаележим иситнските намерения на партньора, да се предпазим от неговите "атаки", да предчувстваме неговите жестове и движения.
- Физическа сила на мускулите
Практиката се концентрира в свиването и отпускането на мускулите, което помага за тяхната еластичност и сила.
- Сърцето
Редовните тренировки помагат за добрата форма и както всички аеробики подобрява сърдечносъдовата система. След време физическото натоварване на уморява в такава степен и сърцето посреща тази дейност с по-малка работа и усилия.
- Дишането
Капоейрата се нуждае от правилно дишане: бавно и дълбоко, използвайки не само междуребрените мускули, но и диафрагмата. Това спомага за по-доброто насищане на организма с кислород и сътоветно с бодрост и енергия.

Топките "Темари"

Topka Tamari
Топките Темари са фолклорно изкуство, произлизащо от Китай и пренесено в Япония преди 500-600 години. Първоначално топките се правят от майки и баби, за да си играят с тях децата. Исторически погледнато, те са изработвани от остатъчни парчета на стари кимона - парчета от коприна се мачкат докато придобият формата на топка, а след това се обвивали с ивици плат. С течение на времето, традиционните топки Темари се превърнали в изкуство. В момента те са ценен подарък, символизиращ приятелство и уважение. Все още се наричат Hime-Темари (копринени топки) – направени, за да носят добър късмет на човека, който ги притежава. И днес топките Темари се изработват ръчно от цветни памучни и копринени конци. Богатството на палитрата на цветовете, използвани за направата им, са символично пожелание за бляскав и щастлив живот.

Геометрични и обикновено симетрични, включващи елементи от природата, много от тях напомнят модел на калейдоскоп. Всъщност дизайнът на топките се бродира и може да варира от няколко декоративни бода, до пълното обвиване на топката с конци - всичко зависи от въображението на майстора.





Ако топката Темари се изработва за дете, в средата се слага малка кутийка с ориз, за да издава звук, подобен на дранкалка. Или пък звънче - за късмет. Някои топки след завършването си могат да бъдат декорирани с шерити, възли и пискюли.
Темари топките са със среден размер от 4-5 см, до 12-13 см в диаметър. По-малките могат да се ползват за украса на коледните дръвчета или като лични аксесоари, включително бижута. Могат да бъдат излагани самостоятелно или да се аранжират в групи. Използването им като елементи на интериорния дизайн позволява да бъдат провесени на прозорец или каса на врата – самостоятелно, или да се поставят на поставка (от типа на кокониера), голяма купа, или кошница, - когато са аранжирани по няколко.



Топката Темари е подарък-уникат, който съчетава в себе си пожелание за късмет и благополучие.







Поддръжка :

  • Да се съхранява на сухо.
  • Да не се пере.
  • Да не се излага продължително време на пряка слънчева светлина.
  • Не е подходящо за деца под три години.
  • Желателно е да се държи на затворено и чисто място, за да не събира прах.
  • Да се почиства с леко влажна кърпа.

Източник: http://www.ra-boutique.com/

Замъкът Дуфус,

Замъкът Дуфус е в Нормандия. Замъкът е бил крепостна резиденция повече от 600 години. Замъкът първоначално е бил направен от дърво, но е опожарен през 13 век и възстановен и изграден от камъни и вар. Долната снимка е направена от към стената. Сградите в ляво са складови помещения до кулата.



Пътя към кулата.



Замъкът и самата кула не са правени да са високи. Сторени са върху блатиста земя.


Долната снимка е залата на лордовете. Може да се видят слотове през стените, където греди са подкрепяли горния етаж. ВИждат се и останки от прозорци.



Следващата снимка е в залата, извитият камък в центъра е мястото, където е било стълбището.




Името на замък идва от галски /dubh uisg/, което означава, черна вода. Въпреки, че замъкът сега е заобиколен от земеделски земи, някога е бил на ръба на езерото Лох Spynie и е бил заобиколен от вода и блатиста местност. След поройни дъждове на снимката се вижда как е изглеждала местността по времето на разцвета на замъка.



А това са снимки извън замъка. Той е реставриран и се поддържа и до днес. Вижда се хълма , на който се извисява този замък.



Снимковият материал е взет от този блог.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails

Етикети

4 клас (4) 5 клас (1) Common Word Pairs in English (1) mini saga (1) New English File (1) Upper-intermediate (1) writing (1) азбука (1) английски език (2) Бернар Вербер (1) български език (5) български празници (1) български традиции (1) Васил Левски (1) Виктор Нунес (1) Вода за слонове (1) Върховната тайна (1) Вятър ечи (1) География и икономика (1) глаголът съм (1) граматика (3) движещи се снимки (3) детски песни (2) детски приказки (1) домати (1) дървета (1) екология (19) елда (4) Естествени и изкуствени съобщества (1) животни (1) Животът в парка (1) замъци (1) здраве (5) зелен скакалец (1) зоосвят Варна (1) изкуства (8) интересно (13) йо и ьо в думите (1) кекс без глутен и мляко (1) клипове (1) книги (3) коли (3) котки (1) краставици (1) лесно и бързо. вкусно (1) лимони (1) лично (1) лъвове (1) маруля (1) механични процеси и машини (2) моркови и ябълки (1) Музика (1) немски език (2) нова година (1) обрив от татуировки (1) пеперуда (3) плодове (2) поезия (1) положителна психологическа нагласа (1) празници (3) презентация (1) природа (14) рецепти (1) риба (1) салата (4) Сара Груън (1) стихове (2) тесни гласни (1) филми (1) филми мюзикъли (1) фотография (9) фотошоп (4) химични елементи (1) цветя (2) Човекът и обществото (1) Човекът и природата (2) широки гласни (1)