Дейност на службите на ПАБ при инциденти с радиоактивни материали.Дезактивация.Санитарна обработка

Дейностите на службите на ПБЗН се заключават в :
-оценка на радиационната обстановка-радиационно разузнаване чрез приборите за доземетричен контрол
-използване на широкоспектърни антибиотици
-използване на сорбенти-активен въглен и други
-осигуряване на индивидуални и колективни средства за защита на организма(радоипротектори)
-осигуряване на средства за дезактивация
-организиране на евакуация
- контрол на изменението на активността
- мероприятия използвани при ПОВ
Дезактивация - съвкупност от мероприятия, които се провеждат за отстраняване на радиоактивните вещества от замърсени: местността и техниката, МПС, сгради, съоръжения, декунтаминация на вода и хранителни продукти и провеждане на санитарна и ветеринарна обработка и др. Радиоактивното разпадане е вътрешно-ядрен процес и радиоизотопите не могат да се обезвреждат чрез химически съединения.
Дезактивацията бива:
- частична – обеззаразяване на части от предмети в непосредствен досег с човека, извършва се самостоятелно.
- пълна – отстраняват се радиоактивните в-ва от целия обект.
Методи за дезактивацията:
- механичен- изтупване, избърсване, изолиране,изчеткване,херметизация ;
- химически- основават се на полуразпада на радиоактивните вещества. Той не зависи от Т-та, влажността, Рто и т.н.
- физичен - естествена дезактивация на радионуклидите – изсветляне;
- сорбционен - базира се на задържането на радиоактивните вещества от сорбента -марли, маски, кърпи, филтри;
- йоннообменен - основаващ се на заместването на някои метални йони с радиоактивните елементи в някои смоли;
- колоидно - химически -използване на различни миещи препарати – водни разтвори на сапуни, емулгатори, перилни препарати.
Дезактивацията на местност - с обилно измиване със силна струя вода или воден разтвор на ПАВ. Отпадъчната вода се отвежда по канавки в ями, които се затрупват с пръст. При възможност не се допуска разпрашаване. Могат да се използват мощни прахосмукачки или чрез отстраняване на повърхностния слой на почватас дебелина 10-15 см.
Дезактивацията на сгради - обливат се обилно с вода или се изтрогва мазилката. Започва се от покривите и се завършва с външните стени като се обръща особено внимание на предметите с непосредствено съприкосновение (врати, прозорци).Населението се иммибилизира,за да не се запрашава района.
Дезактивацията на машини и съоръжения - измиват се със силни струи и миеши препарати.Използват се различни разтворитери – бензин, нафта.
Дезактивация на облекло -провежда се основно след излизане от замърсените територии, чрез изтупване, изпиране при строг дозиметричен контрол.
Декунтаминацията на хранителните продукти - измиване на херметично затворените опаковките. Ако не са херметично затворени – при големи количества се отстранява повърхностния слой, а при малки количества се изхвърлят на специално място.
Дезактивация на вода за питейни нужди не се извършва. В краен случай се прилага утаяване, филтриране, при възможност – дестилация.
Санитарна обработка -представлява обилно измиване с топла вода и сапун на цялото тяло, но без търкане и втриване,като особено внимание се отделя на уши, нокти и т.н., и задължителна проверка за остатъчна радиация.Носоглътката, стомашно-чревния тракт се промиват с 1-2 %-ен разтвор на сода бикарбонат.
За очистване от Йод 131 – калиев йодид или йодна тинктура, като се внимава за дозовото натоварване на организма. При необходимост се приемат радиопротектори, които поглъщат част от енергията на йонизиращото лъчение и намаляват вътрешното облъчване на организма. При необходимост за дезактивация се използват комплексообразуватели за по-силно отстраняване на радионуклидите – 3-5%-тен р-р на лимонена к-на, калиев перманганат.

Радиоактивност на околната среда. Дозиметричен контрол

Естествени замърсители са-изотопите в земната кора(литосферата,хидросферата и тропосферата). От нея в околната среда се отделят-ураниеви изотопи, С14, изотопи на водорода, Йод 131,Co60, N, CO2, и други.Изкуствени източници на замърсяване са-радиоактивни изхвърляния от ЯЕЦ. Ядрени опити. Отпадни продукти от областта на медицината, както и изследвания , от строителната промишленост (пепелина-К40), изотопи има и във водата за напояванв, за промиване, от промишлеността и други.
В резултат на авария в АЕЦ се отделят радионуклиди:Аргон ,Криптон – период на полуразпад 10 год.; Ксенон ; С14 ;Тритий – 12 год.; Йод 131 – 8,05 денонощия; Йод 132 – 2,3 часа. Получават се радиоактивни аерозоли от абсорбирането на изотопите върху атмосферни частици. Отделят се и горящи частици, източници на алфа, β и γ лъчения.
В горещите частички се намират изотопите на около 80 елемента. При взрив, те са над 200. тяхната специфична активност (на 1 гр.) е около 3.1011 бекерела/гр.
Проблемите от радионуклидите след авария са следните:
- замърсяване с йод 131, който обхваща около 90% от радиофона. Йод 131 има подчертана селективност спрямо фуражи, а от там замърсява млякото.Натрупва се в щитовидната жлеза.
Особен проблем са : цезий 134 – период на полуразпад 2 години; и цезий 137 – период на полуразпад 30 години, γ-β излъчвател. Цезият е аналогичен на калия в човешкия организъм, който определя сърдечната проводимост и човешкия организъм не ги различава. Периода му на полуотделяне е 50-200 дни.
Защитата от цезия се осъществява чрез унищожаване на замърсените фуражи.
Стронций 90 –Натрупва се в костната с-ма. Той е около 40 пъти по-радиотоксичен от цезий 137. Попаднал в почвата, той се натрупва в кореновата с-ма на растенията. Той е аналогичен на калция.
Дозиметрични величини:
-активност- броят спонтанни, ядрени превръщания за единица време. Измерва се в Bq (Бекерел)=1 разпадане за 1 сек.
- предадена енергия на единица маса от дадено вещество се нарича доза
- мощност-изменение на дозата с времето. Измерва с в Gy(Грей)
- мощността на експозицията е дозата за единица време
Si (Сиверт)- еквивалентна доза заизмерване на йонизацията на различните органи от различните видове лъчения. Безопасното замърсяване на човешката кожа 1 Bq/m2, за помещения- 2 Bq/sm2.
При радиоактивното облъчване се получава комплесно йонизиране на организма, водещо до намаляване на еритроцоти и левкоцити, разграждане на тромбоцити, липса на кислород. При малки дози- отпадналост, главоболие, нарушаване на зрителността, вестибуларния апарат. Има скрит период на деиствие. С увеличаване на дозата, времето на проява на симптомите се съкращава.
Защитата се осъществява с превантивни мерки и строга индивидуална и колективна защита на дих. органи.
Техническите средства за радиационен контрол биват:
- индивидуални дозиметри – във вид на фотопладки, писалка.
- групови дозиметри – отделните датчици се дават по-прецизно но отделни групи ( рентгенометри, радиометри)
- бордови прибори за радиационно разузнаване – напр. АСР 3, който сработва при 3 режима, предназначен е за индикация на радиоактивност и задействане на с-мите за защита.

Ядрено оръжие. Поразяващи фактори - ударна вълна, проникваща радиация, светлинно излъчване, радиоактивно замърсяване, електромагнитен импулс. Защита

Ядрено оръжие – то включва ядрено гориво в маса под критичната,средство за пренасяне и система за управление.За да протече една ядрена реакция на делене са необходими:
- масата да е по-малка от критичната(самоволно делене на ядрата). Критична маса – такава маса на ядреното гориво, при която се осъществява реакцията на горене;
- коеф. на развитие на реакцията к трябва да е по-голям от 1. (средното количество на отделящи се неутрони трябва да има поввече от единица ефективни удари.) При К>1 – реакцията се развива верижно; К=1 – реакцията е с постоянна скоростм; К<1 – реакцията е затихваща.;
Устройството на ядрената бомба, снаряд и др., представлява съвкупност то отделни парченца с маса по-малка от критичната, поставени в обем взривно в-во.
Обема вътре се запалва чрез запалка, като при взрив парченцата се събират и масата им става по-голяма от критичната.
За да се получи термоядрен процес са необх. млн. оС. Във вътрешността се вкарва диутерий или тритий, за да се осигури нужната температура.
При ядрения взрив има светлинно кълбо, поразяващото действие е от топлинното въздействие.ЗАщитата от светлинно излъчване става чрез различни прегради, очила и др. При развитие на реакцията се получава мощен поток от гама - кванти и неутрони. Поразяващите фактори са:
1. Взривна вълна – представлява област на рязко и значително сгъстяване на средата, разпространяваща се със свръхзвукова скорост.




Вакуума създава гъби.
Ако ΔP е по-голямо от 0,5 кг/см2 е убийствено за организмите.Действа около 30-40 сек. Обикновено на ядрената вълна се падат около 50% от енергията на ядрения взрив. Ядрените взривове биват:
- високо въздушни – при тях липсват гъби;
- средно въздушни – височината на гъбата е съизмерима със стълба пепел;
- ниско въздушни;
- наземни;
- подземни;
- подводни.
Най-силно е радиоактивното замърсяване при земен взрив, като се образува радиоактивен облак, а при вятър достига десетки км. Радиоактивното замърсяване включва частици от ядреното гориво и частици от вторичната активност (в резултат на индуцираната радиоактивност).
Защитата се заключава в недопускане на попадане на радиоизотопите в човешкия организъм, чрез противогази,респиратори и изолиращи апарати,защитни средства на кожата.
2. Светлинно лъчение(импулс) – включва ултравиолетови, видими и инфрачервени лъчи, предизвиква изгаряне.
Защитата е следната:
- по възможност да не се гледа към взрива;
- индивидуални защитни очила.
- различни прегради
3. Проникваща радиация – представлява поток от γ кванти с голяма проникваща способност, и неутрони, които поразяват непосредствено чрез йонизация живите организми за 5-25 сек. Йонизиращото лъчение се характеризира с пълната доза йонизиращо лъчение на 1-ца маса от облъчваното в-во
Защитата е чрез използване на прегради ниско в земята.
4. Електромагнитен импулс –мощно поле,поразяващо комуникационните системи.Настъпва йонизация в определена среда, при което възниква ел. магнитен иппулс на разстояния няколко км. от епицентъра на взрива, в резултат на което се получава пробив в ел. централи, повреждане на ел. апаратури, трансформатори.
Защитата се заключава в недопускане на вторичен импулс,посредством изолация и подходящо екраниране на кабелите и съоръженията, поставянето им дълбоко в земята.Защитата на организмите включва пълна санитарна обработка и използване на радиопротектори (таблетки).

Радиоактивни опасни материали. Поразяващи фактори-проникваща радиация, радиоактивно замърсяване.

Според скалата на международната агенция се различават следните степени на ядрени инциденти:
Ниво 0 – допускат се отклонения, които нямат значение за техническата безопасност;
Ниво 1 – „аномалия”, отклонение от нормалния режим, но не създава опасност от облъчване на обслужващия персонал;
Ниво 2 – „инцидент”, наблюдават се откази в част от с-мите за безопасност. Не е изключено локално замърсяване и слабо облъчване на обслужващия персонал;
Ниво 3 – „сериозен инцидент”, слабо външно изхвърляне на радионуклиди и замърсяване на раб. площадки. Максималното облъчване е под допустимите норми, не са необходими мерки за защита извън района;
Ниво 4 - „авария без опасност извън АЕЦ”, слабо външно изхвърляне на радиоактивни в-ва Могат да причинят дозово натоварване на персонала ;
Ниво 5 – „авария с опасност извън АЕЦ”, тежки повреди в ядрените съоръжения, външно изхвърляне на радиоактивни материали
Ниво 6 – „сериозна авария”, значително външно изхвърляне на радионуклиди.Изпълнява се пълен обем на аварийният план
Ниво 7 – „тежка авария”, голямо външно изхвърляне на радиоизотопи, с възможност за трансграничен пренос. Активността достига до десетки хиляди терабакерела (TBq).

Основните източници на замърсяване са- продуктите от делене на ядратана урана или плутония, нереагиралата част от плутониевия или урановия състав, от радиоизотопите, получени при поглъщане на неутрони(вторична активност).
В резултат на авария в АЕЦ в атмосферата се изхвърлят аерозолни активни частици, съдържащи летливи и нелетливи радионуклиди.При взрив или авария за кратко време има проникваща радиация-поток от гама кванти и неутрони.
Естествени радионуклиди са всички елементи, намиращи се в околната среда, които са източник на йонизиращо лъчение(диутерий и тритий, Калий-40)
Изкуствени радионуклиди са тези :за получаване на ядрено горво, за промишлени цели – датчици за различни реактори, за медицински цели, за селскостопански цели, за научни цели.
Поразяващият ефект на радионуклидите се заключава в йонизиращото действие в/у организмите на радиоактивното лъчение, т.е. проникващата радиация. Тя включва:
α - лъчи – поток от хелиеви ядра, харакреризиращи се с малка проникваща спосбност, но силна йонизираща способност. Дължината на свободния пробег във въздуха е около 7 см. Попаднали в организма имат голямо йонизиращо действие.
β – лъчи – поток от електрони, чията проникваща способност е няколко десетки см. в зависимост от енергията. Попаднали в организма имат голямо йонизиращо действие.
γ – лъчи , характеризиращи се с голяма проникваща способност (до км.), в зависимост от енергията. Имат малка йонизираща спосолност, но защитата е изключително трудна.
Особености при авария в АЕЦ:
- малки степени на радиация;
- по-пълно и дълбоко замърсяване на обектите,поради по-голямата дисперсностна радиоактивните частици
-по-ниски допустими норми на замърсяване,поради това ,че радоиактивния прах по- бързо прониква в организма.
-отделят се до 80 радиоизотопа
При авария в АЕЦ се получава замърсяване с горещи частици, представляващи дребни фрагменти на ядреното гориво. Основни замърсители са :стронции90, цезий 137,йод131.
Поразяващото действие се дължи на йонизация на тъканите, деструкция и силно увреждане. Най-лесно се подават на йонизация: растящите организми, делящите се ,зародишите.
Защитата е следната:
- екранизиране на лъчението;
- недопускане попадането на радиоизотопи в организм;
- декунтаминация (обеззаразяване) на хранителни продукти;
- дезактивация на предмети, местност.
Защитата се заключава във вземането на противорадиационни таблетки;запазване на дихателните органи и кожата от постъпването на радиоизотопи,вземане на калиев йодид,а при авария на АЕЦ се използват специални защитни маски.

Дезинфекция, дезинсекцея и дератизация. Дейност на органите за ПАБ при биологична критична обстановка

Дезинфекция - премахване на заразеността, т.е. унищожаване на болестотворни микроорганизми в заразена среда, помещения, месности и др. Тя бива профилактична,текуща и пълна(за обеззаразяване на околната среда)
Методите за дезинфекция биват:
- механичен – отстраняване на микроорганизмите чрез: изтупване, изчеткване, проветряване ( при грипни епидемии), измиване с водна струя.
- физичен – основава се на естествени фактори, като слънце, вода, ултравиолетови лъчи, ултразвук, рентгенови лъчи, изваряване, изгаряне на заразени материали и др.;
- физически-действие на естествените фактори-слунце,вода,изстудяване, ултразвук,изваряване
-химичен – той е най-ефикасен-унищожаване на микроорганизмите,насекомите с използване на разтвори или суспенсии с универсално действие-хлорамин, хлорна вар,фенол и др.
Дезинсекцията- комплекс от мероприятия за унищожаване на членестоноги(инсекти), като кърлежи, комари мухи (носители на 63 болестотворни заболявания). Провежда се чрез няколко метода:
- механичен - замрежване на прозорци, врати; измиване; изчеткване;
- физически – прилагане на суха или влажна топлина, обработка с водна пара,гладене
- химически – най-ефикасен-чрез използване на инсектицидни препарати- органо-фосфорни съединения с изключително инхибиращо действие върху холинестеразата.С тях се работи при строго спазване на индивидуални мерки за защита.
Дератизация – система от мероприятия за изтребване на вредните гризачи и предотвратяване на проникването им в сгради. Постига се по няколко начина:
- механичен – капани и заравяне в земята;
- биологичен - чрез използване на естествени им врагове-птици;
- химичен начин – посипване с отрови - хлорпикрин, цинков фосфат и задължително много стриктен контрол и събиране на отровените животни..

Дейността на органите на ПБЗН се заключава в разпръскване на дезинфикциращи р-ри; провеждане мерки за дезинфекция, дезинсекция, дератизация с наличната техника; вземане на проби за биологичен мониторинг; осъществяване на контрол в/у пълнотата на дезинфекция.
В биологичното огнище на поразяване се използват болестотворни бактерии, микроорганизми, токсините от тяхната дейност и преносителите им. Основни характеристики на огнището:
- невъзможнаст за бърза индикация на биологичното огнище без провеждане на специални лабораторни изследвания;
- наличие на скрит (латентен) период на проява на заболяването;
- голяма продължителност на действие на причинителя на заболяването и неговия носител;
- способност на патогенните микроорганизми за бързо и лесно поразяване и заразяване на хора, животни, разстения и др.;
- възможност за възникване на епидемии (пандемии) при предаване на заразата;
- трудно ликвидиране на огнищета на поражение.
Превантивните мерки се осъществяват чрез: имунизиране на населението, непрекъснат контрол на преносителите, имунизация на населението, защита на хранителните продукти и водоизточниците, лична хигиена и здравна просвета.
В процеса на провеждане на мероприятието се включват:
Карантина - е мярка за предотвратяване разпространението на инфекциозно заболяване и се свежда до пълно изолиране на огнището на поразяване;
Обсервацията - въвеждане на изолационно-ограничителни и учебно-профилактични мерки за предотвратяване на заразата;

Обща характеристика на биологично опасните вещества.Биологично оръжие.Защита на служителите на ПАБ при инциденти с биоагенти

Епидемиите и епидемиологичните процеси представляват многофакторно биосоциално явление. Биологочно оръжие- това са болестотворни организми, средствата за пренасяне и управление.Основните възбудители са:
- бактерии – едноклетъчни организми от растителен произход, с рамери до 5 микрона.Имат спорообразна форма, резистентни са към външните условия.
- вируси – най-малките представители на микроорганизмите,развиващи се в изкуствена среда.Болестотворни са дълго време, дори и изсушени.
- рикеции – заемат средно място м/у бактерии и вируси.
- гъбички –силно устойчиви към външни фактори.Към тях се отнасят и продуктите от тяхната дейност,наречени токсини-бутолинов токсин(действа като БОВ)
Класификация на епидемиологични ситуации:
В зависимост от механизма на въздействие:
-Епидемиологични ситуации,възникващи по естествен път-чрез възбуждане настари огнища. Биват първични и вторични. Първичните са в резултат на внесена инфекция сред дадена човешка популация (с предпоставки: недостиг и дефекти на водоснабдителната система, слаб санитарен и хигиенен контрол), активизиране на существуващи епидемиологични огнища (напр. кутреска, антракс) Вторичните са в резултат на природни бедствия и антропогенни катастрофи.
-Епидемиологични ситуации възникващи по изкуствен път-големи са въможностите за зразяване на здрави хора, за получаване на голям брой микроорганизми чрез размножаване.МНого голяма е устойчивостта им към външни фактори.Получават се леко и евтино,трудно се индикира,като задължителна е посявката. Могат да действат комбинирано. Обикновено те са в резултат на причинителите на заразни болести и техните токсини. Основните характеристики са: наличие на известен инкубационен период, възможност за възникване на инфекциозно разпръскване, наличие на масови поражения. Възможности за евтино производство. Особено зночение в днешно време са придобили:
Антракс (синя пъпка) – Антраксът е остро заразно заболяване, причинявано от спорообразуваща бактерия Bacillus anthracis. Антраксът се появява най-често при диви и домашни гръбначни животни (говеда, овце, кози, камили, антилопи и други тревопасни), но също така може да се появи и при хора, изложени на контакт с болни или тъкани от заразени животни. Симптомите зависят от начина на заразяване, но обикновено се появяват след 7 дни от началото на инфекцията. Кожната инфекция започва като проминираща сърбяща пъпчица, наподобяваща ухапване от насекомо.След около 1-2 дни се развива във везикула, а в последствие в безболезнена язва, с големина 1-3см. в диаметър, с характерна черна некротична област в средата.Инхалационната форма: Първоначалните симптоми могат да наподобяват тези на обикновена настинка.След няколко дни те могат да прогресират в затруднено дишане и шок.Тази форма на антракс обикновено е с летален изход. Стомашно-чревна форма: Тази форма може да възникне в резултат от консумация на заразено месо и се характеризира с остро възпаление на стомашно-чревния тракт.Първоначалните признаци са: гадене, загуба на апетит, повръщане, висока температура, последвани от коремни болки, повръщане на кръв и тежка диария. За да е ефикасно лечението, то трябва да започне на ранен етап от развитие на инфекцията. Оставено без лечение заболяването може да се окаже фатално.
Ку треска - Ку-треската е зооантропоноза (заболяване разпостранено сред животни и хора) Инкубационния (скритият период) на заболяването е между 3 и 30 дни-средно около 19 дни. Обикновено болестта започва внезапно с втрисане,повишение на температурата,главоболие,болки в мускулите и прасците,слабост и безсъние.Очите са влжни,а лицето,шията и гърлото-зачервени. В тежките случаи се стига и до възпаление на сърдечния мускул и сърдечната торбичка, както и засягане на нервната система-неспокойствие,безсъние,възбуда,болки в крайниците,парализа на гълтачните и гръклянните мускули със смущения в говора и гълтането.
Ботулинов токсин: Ботулиновият токсин се синтезира и отделя от специфичен вид бактерии, наречени Clostridium Botulinum. В природата те съществуват единствено в безкислородна среда Ботулиновият токсин е невротоксин. Той блокира предаването на нервния импулс от неврона към мускулното влакно. По този начин мускулът остава в трайно състояние на релаксация, т.е. не се съкращава и не може да набръчква кожата, която се намира отгоре.
Холера (ЧУМА) – Холерата принадлежи към групата на особено опасни инфекциозни заболявания. Болестта се причинява от холерен вибрион, който представлява аеробен грам-отрицателен камшичест микроорганизъм и отделя ендотоксин и екзотоксин. Болестната картина протича в няколко форми. Типичната болестна форма започва остро с коремна болка, усилване на чревната перисталтика и диария. Изпражненията в началото са кашави, а по-късно придобиват вид на оризова вода. Изхожданията са многократни, с тенизъм. Характерна слабост и умерено повешена телесна температура - под 38 градуса С. Появяват се и повръщания, които не се предхождат от гадене. Поради силната загуба на течности болните бързо се обезводняват - до и над 10% от телесното тегло. Кожата става суха, наблюдава се хлътване на очните ябълки, чертите на лицето се изострят. Дишането става ускорено, артериалното налягане се понижава. Профилактиката се състои в строга изолация на болните, като в епидемиологичните райони се разкриват специализирани болници. Под строг санитарен контрол се поставят всички хранителни продукти и пи тейна вода. Здравите контактни лица се поставят под епидемиологично наблюдение. Населението в епидемиологичните райони подлежат на противохолерна ваксина. Такива мерки се предприемат и за населението в пограничните райони при наличие на холера в съседни страни. При епидемиологична заплаха и по показания се провежда и реваксинация на застрашени контингенти от населението.
Биологично оръжие представлява комплекс от биологичен агент, средство за пренасяне и система за управление. Защитата е следната:
1. Използване на индивидуални средства за защита на дихателните органи (противогази) и кожата;
2. Спазване на мерки за карантина и обсервация (изолиране);
3. Пълнадезинфикация
4. Лична хигиена.
5.особено внимание се обръща на защитата на обществени обекти.

Химическо оръжие. Обща характеристика на бойните отровни вещества

Под химическо оръжие ще разбираме свръхтоксично вещество и средствата за тяхното пренасяне и управление. То служи за поразяване, изтощаване на целите, затрудняване на действията.Основните му характеристики са: лесно получаване, висока леталност, силна токсичност, бързо действие , възможност за лесно пренасяне и др.
Най-важни свойства на БОВ са:
Устойчивост – продължителност на запазване свойствата на веществата и техния поразяващ ефект върху различните материали, възможности за хидролиза, за реакции с различни вещества, за адсорбция, абсорбция, дисорция.
Летливост – максималното количество БОВ, което при определена температура и налягане насища единица обем въздух.
Концентрация – ЛД 50, ЛД 100
Токсичност –10-6 mg/l
Разтворимост
Обикновено бойната концентрация се измерва в mg/l. Te биват:
Прагова доза – най-ниската концентрация, над която се наблюдават началните симптоми на поразяване.
Непоносима концентрация – тази, при която престояванетоповече от 1 мин. без защитни средства е невъзможно.
Бойна концентрация –силно поразяване до 50% от хората.
Смъртоносна концентрация – 100% смъртност
Степента на заразяване е количеството БОВ на еденица площ (г/м2), кожно-обривни- 7-10, нервнопаралитични 5 г/м2,дисперстност на капките 0.02 г/м2
По физиологическа класификация биват:
- нервно-паралитични - зарин,зоман,V-газове;
- кожно-обривни - серен и азотен иприт;
- общоотровни – циановодород;
- психотоксични – BZ, марсилидий;
-раздразнителни;
-задушливи –фосген;
- физически инкапацитанти, предизвикващи временна слепота, глухота;
- рефлектовни със сълзотворно действие(полицейски отрови) – бром бензин цианид;
По тактическо предназначение БОВ биват смъртоносни, временно изваждащи от строя, раздразнителни и отчетливи.
В зависимост от продължителността на запазване на действието си са устойчиви(до няколко дни/иприт,зоман/) и неустойчиви(до няколко часа/зарин/).
Средствата за приложение на БОВ са: ракети, авиация, бомби , хим.снаряди , разливни прибори и др.

БОВ с нервно-паралитично и кожно-обривно действие

БОВ с нервно-паралитично действие, имат най-бърз ефект:
I.Зарин- представлява изопропилов естер на метил флуор фосфоновата киселина. Чистия зарин е безцветна течност, без мирис ( техническия мирише на плодове) .Тк=150оС, Тзамр=-54оС. Смъртоносна концентрация при 1 мин. експозиция е 0,1 mg/l. Разтваря се добре във вода и органични разтворители. Отличава се с добра прониквателна способност и силна адсорбция върху различни материали.
II.Зоман - пинакулинов естер на метил флуор фосфоновата киселина(трилон-146). Безцветна течност със слаба миризма на камфор. Тк=167оС, Тзамр = -80оС. Кожно резубтивна доза до 10 mg/kg; летална доза при 1 мин. е 0,05 mg/l(чрез инхалация).Добре се разтварят в органични разтворители,слабо във вода, 4 до 10 пъти по токсичен от зарина. Картина на поражение като при зарина.
III.V-газове - 10 до 20 пъти по токсични от зарина и зомана.Тк=246оС(с разлагане),Тзамр=-50оС, летална цонцентрация при 1 мин. е 0,0003 mg/l. Безцветна течност, без миризма. Разтворими във вода и органични разтворители. Аерозолно разпръскване. плътност 1,04 kg/m3. Имат аналогична картина на поражение. Средствата за обеззаразяване са подобни на тези при зарина като се използват антидоти, между които атропин, ПАМ, токсогонин и др.
Механизма на отравяне на всички нервнопаралитични газове се заключава в инактивирането на холинестеразата, кумулирането на ацетилхолин в организма-самоотравяне на организма. В химично отношение не е много устойчив. Дегазира се с алкални разтвори, хипохлоридни (калциеви, натриеви) водни суспензии.
Признаци на отравяне: възбуда на нервната с-ма, изтръпване на крайниците, миоз(свиване на зениците); тремор; конвулсии; титаничен тремор; обилна саливация( лиги, сополи); парализа на дихателния център.
Дегазацията се извършва с вещества имащи алкално действие, но е почти невъзможна за V-газовете.
БОВ с кожно-обривно действие:
Серен иприт - дихлор диетил сулфид. Представлява безцветна или слабожълта течност, с миризма на чесън, горчица. Тк=217оС, Тзамр=14,4оС, устойчивост на местността при 20оС до 4 - 14 часа. Бавно се разтваря във вода, добре в органични разтворители, включително в БОВ. Основно(бойно) състояние е капко-течно. Прониква бързо през кожата, дихателните органи, храносмилателния тракт. Има общоотровно, кожно-обривно и нервно-паралитично действие. Върху кожата се получава зачервяване, образуват се ситни мехурчета, които изсмукват белтъчините в близост до тях, като постепенно мехурите стават все по-големи и се запълват с жълта течност. Общоотровното му действие се дължи на отделящата се при хидролизата му солна киселина. Има латентен(скрит) период на действие(2-4 часа). Образуват се дълбоки рани, които заздравяват за минимум 2 месеца. Получават се бронхопневмонии и др. Дегазира се с вещества съдържащи активен хлор, хлорамини и др.
азотен иприт - азотен трихлор триетил. Тзамр =4оС, няма скрит период на действие. Химичните му свойства са сходни на серния. Има миризма на риба. Поразява клетките на организма, като действието му е подобно на рентгеновите лъчи. Попаднал в организма умрежда и нервната с-ма. Кожно обривна доза 0,5 мг/см2.
Люизит – производен на арсин. Има миризма на здравец. Кожно-обривното му действие е аналогично на ипритите, но има по-силна хидролизна устойчивост. Дегазацията е подобна.

Психохимични БОВ, полицейски отрови и физически инкапацитанти

Към тази група спадат вещества действащи на нервната система и предизвикващи психични разтройства. Към психохимични БОВ се отнасят:
LSD-25- представлява диетил амид на резергиновата киселина. Кристално вещество. Ттоп = 85оС. Поразява нервната с-ма, предизвиква психично разтройство. При 0,01 мг/м3 след 10-15 мин. възниква главоболие, разширяване на зениците на очите, емоционална възбуда от приповдигнато настроение до пълна апатия, наблюдава се шизофрения. Възможно е разцепване на личнастта.
BZ- спадат към групата на песперитил-бензилатите(производни на бензиловата киселна). При обикновена температура са безцветни кристални вещества.Ттоп =165оС. Използва се в аерозолно състояние. Поразява централната нервна система при попадане през дихателните органи, латентен период (30мин-10часа). токсичното му действие продължава от 1 до 5 дни. Картина на поражение-отпуснатост, вялост, сънливост, тахикардия, виене на свят, халюцинации. Антидоти няма. Първа помощ и лечението се изразява в евакуация извън заразената зона, предизвикване на повръщане.
МЛК- моноетиламид на резергиновата киселина- същото поражение, но по-слабо.
Раздразнителни отровни вещества(полицейски отрови):
CS – устойчиво отровно вещество, кристално, трудно разтворимо във вода и много добре в органични разтворители. Органолиптична концентрация – 0,5 мг/м3. Смъртоносна концентрация за човека – 25 мг/м3 . Поразяваща концентрация – 0,001 мг/л. Използва се в ръчни гранати, димки. Симптомите на поражение са упорито сълзотечение, конюнктивит, зачервяване на кожата, парене, силен сърбеж. Наблюдава се свръх чувствителност при повтарно поражение, силно изтощаване на организма.
CR – има по-ниска токсичност от CS, но по-голяма продължителност на действие. възникват истерични реакции, инфекция на конюнктивитите, трудна ориентация. Наваляват се защитните сили на организма, предизвикващо силна слабост.
CN – безцветно кристално вещество, слабо разтворимо във вода и добре в орг. разтворители. Праговата концентрация е 0,0001 мг/л. Има силно сълзотворно действие.
Хлолпекрин - жълтеникава течност със силно сълзотворно и задушливо действие. Обикновено защитата се изразява в използването на известните изолиращи средства и военни противогази. Не се препоръчва триене на очите и се предлага 2% разтвор на натриев бикарбонат. Дегазацията им се осъществява чрез алкални основи и утаяване.
Физически инкапацитанти – не влияят пряко на психиката, но разстройват функциите на рецепторите. Предизвикват временна слепота, глухота, нарушена координация на движенията. Генерализират тремор, гадене, повръщане, отпадналост. Основни представители са:
Треморин - започва тремора от пръстите, през крайниците, цялото тяло и гърчове. Наблюдава се миоз (свиване на зениците), повишена саливация. Наподобява болестта Паркинсон. Известен е като газ на страха.
Оксотреморин - подобен на треморина, но 10 пъти по-токсичен.
IDPN – предизвикват неконтролирано клатене на главата, поразяват главния мозък. Миришат на риба и мишки. Имат силно кожно резурбтивнодействие. Защитата се изразява в използване на защитни облекла и противогази.

Защита на органите на ПАБ при локализирането и ликвидирането на последствията от БОВ.

Kато индивидуални средства за защита на дихателните органи се използват:
- общовойсковият противогаз БССМО-4У- за защита на лицето и дихателните органи от отровни вещества, радионуклиди и бактериални средства, но почти не защитава от ПОВ. Съпротивление на дишане при 30 l/min е 180-200 Ра. Обикновено се проверява при 0,85 g/m3 хлорпикрин.
- общовойскови противогаз ПФ-90. -Български. Позволява 24 часа носене без снемане. Съпротивление на дишане 100-120 Ра. Състои се от лицева част и се връзва отгоре с ластични ремъци. Дихателят е малко габаритен и с монтирано говорително устройство. Самата лицева част позволява приемане на течности или течна храна.В зависимост от вида на замърсителите дихателите могат да се комплектуват за други БОВ:
Клас А (кафяв) – задържа органични пари с Ткип > 65оС;
Клас Ах – задържа леснолетливи орг. пари с Ткип <>За защита на кожата :
– комплект за еднократна употреба, включващ защитно наметало, шал и ръкавици. Изработва се от тънка газонепроницаема материя, като защитна мощност по иприт е 24ч.
- защитен комплект за многократна употреба, включващ защитен плащ,защитни ръкавици, ботуши. Обикновено е на базата на бутил каучукови смеси. Оценката се извършва чрез определяне на газопроницаемостта спрямо кожно-обривните БОВ.
Средствата за защита на кожата се използват в случаите за защита от БОВ, ПОВ, радионуклиди, бактериални средства.

Методи и средства за дегазация на БОВ. Дейност на службите на ПАБ при инциденти с БОВ

Мероприятията по ликвидиране на последствията от оръжията за масово поразяване се нар. специална обработка. Специалната обработка включва: санитарна обработкa, дегазация, дезактивация, дезинфекция нa всички материални средства.
Санитарната обработка (обработка върху хората)се заключава в : отстраняване на радионуклидите, обезвреждането и/или отстраняването на отрoвните вещества и унищожаване на бактериалните средства.
Специалната обработка бива : частична(на предмети, части от тях в досег с откритите части на тялото) и пълна.
Дегазацията на БОВ бива:
-механична –измиване,изтриване, изпиране
-физична-чрез разтваряне във вода и органични разтворители, абсорбция и адсорбция, изваряване, изпаряване с горещ въздух от термични станции
-химични-водещи процеса до нетоксични продукти
За дегазация на БОВ се използват състави с окислително-хлориращо действие: хипохлориди и соли на хипохлористата киселина; органични азотосъдържащи съединения с активен хлор – хлорамини, монохлорамини (водоразтворими), дихлорамини; карбитолов разтвор; соли на трихлоризоцианурова киселина ( използва се за пирити)
За дегазация на кожно-обривни БОВ се използват- 10% воден разтвор на монохлорамин, 5-8% дихлорамини в дихлоретан, 5% хексахлормеланин, 1-3 % водна суспенсия на калциев хипохлорид с коригирано рН на средата 12-12.5. При зимни условия към този състав се прибавя 30% метанол
РПА ( разтвор полидегазиращ аминоалкохолат) – универсарен дегазатор за техника (не за хора), който представлява разтвор на моноетилов етер – 28% на етилен гликола, 70% диетилен триамин и 2% натриева основа. Тзам.р-ра -35оС ; разхода е 0,25 л/м2; времето за дегазация лятно време е 5-10 мин, а зимно около 30 мин. Всички повърхности се измиват след това с вода.
При аварийни ситуации могат да се използват 15-20 % воден р-р на амоняк и етилен гликол,както и всякакви алкални емулсии за обезвреждане на нервно-паралитични БОВ и други подръчни средства.

За дегазация се използват следните технически средства:
- авторазливни станции
-машини от комуналното стопанство
- машините на ПБЗН
-индивидуални дегазаационни комплекти-окисляват водните суспенсии на хипохлорида и намаляват рН то му
-индивидуални комплекти за дегазация на имущества и хора
Приборите с полидегазиращи разтвори са:
-КБСО(комплект бордови за специална обработка)-пожарогасител, в който под наллягане се изхвъря вода
- КИД (комплект индивидуален дегазиращ) - флакона с четка в горната част
- ИЗП (индивидуален защитен пакет) - флакон с РПК (разтвор полидегазиращ карбитолов) за дегазация на човешка кожа, снабден с 2 ампули антидот за защита от БОВ. Прдставлява автоматична спринцовка, 4 ампули с 40 % етанол, 40% хлороформ, 15% етер и 5% амоняк.
Задълженията на служителите на ПБЗН са: санитарна обработка, осигуряване на технически средства, създаването на необходимата организация за дегазация на БОВ.

Методи и средства за локализиране и ликвидиране на аварии с ПОВ.Действия на службите за ПАБ при критична химическа обстановка

Основните методите за ликвидиране на огнището на химични заразявания с ПОВ биват: механичен, физичен и химичен. Процеса на обезвреждане на ПОВ се нарича дегазация.
Механичен метод:
1. Отстраняване чрез изключване на повредения участък от инсталацията, подмяна на повредени елементи, запушване на пробивите.за ликвидиране на разливите се създават обваловки,съдове за прехвърляне и събиране на течности, подходящи помпени агрегати с антикорозионна защита;
2. Затрупване на огнището на химично заразяване с инертни материали (пясък и пръст) .
3. Измиване на заразени обекти съобразявайки се с механичните свойства на веществото
Физичен метод - основава се на използването на някои физични свойства на ПОВ, като: разтваряне , изпарение, адсорбция и абсорбция, и като реализация се прилагат при:
1. Създаване на водни завеси (за Cl,SO2,SO3,NH3) като е необходимо да се спазват следните условия: дюзите да бъдат разположени с/у посоката на разпространение на облака. Като при силен вятър разстоянието м/у дюзите и облака да бъде 10-15 м., а при безветрие да има пълна окръжност на монтиране. Целесъобразно е височината на вертикалните водни екрани ≥ 15-20 м. , ширината ≥ 15-20 м.
2. Създаване на въздушни завеси, посредством мощни вентилатори, аеродинамични топломашини.
3. Покриване със слой пяна, глина или др. естествени продукти, пластмасови плоскости и т.н. Като състава на пяната е 0,5 – 5 ПАВ с 0.1-0.8% висши алкохоли, използват се средства за дегазация.
Химичен метод - най-сигурен и ефективен.
1. Чрез неутрализация с 1-10 % разтвор на течен или твърд дегазатор. Алкални ПОВ с киселинни и обратно.
2. Чрез изгаряне в зависимост от дейностите на службите на ПБЗН.
Във всеки един конкретен случай трябва да се оценяват свойствата на коткретните вещества за да се определи точния метод за тяхното обезвреждане, като се спазват всички методи за защита на населението.

Защита на служителите от ПАБ при аварии с отделяне на ПОВ

За защита на хората се предвижда комплексно използване на следните 3 основни метода:
1. укриване в специални помещения;
2. провеждане на спасителни и други неотложни работи с евакуация;
3. използване на индивидуални и медицински средства за защита на дихателните органи и кожата.
Основни управляващи органи в България са: постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, оглавява се от вицепремиера. Създадено е министерство за борба с бедствията, авариите и катастрофите. Светоевната здравна организация възприема катастрофата като внезапно нарушаване на технологочния режим,стихийно бедствие и т.н. В България от 2005 г. има закон за управление при кризи.
На областно ниво също има постоянна областна комисия с председател областния управител, като са включени още нач. на полицията, нач. на здравеопазването, нач. на ПБЗН.
На ниво община – комисия с председател кмета, който отговаря непосредствено за защитата на населението, като в комисията влизат още зам. кметове, нач. на болнични заведения. На градско ниво също има постоянна комисия.
На ниво обект (временна комисия) с председател директора на предприятието.
Защитата на обекта започва в следния ред:
Оповестяване при крупна производствена авария по ред установен от в предприятието. Оповестяването се извършва с автоматизирани системи за опвестяване, минавайки през съответните цехове до гл. инженер на комбината. От там информацията се подава в общината и най-близките застрашени населени пунктове.
Евакуация – предварително се подбират районите, определят се маршрути и се създава план И съответно се подготвя персонала за действие при екстремни събития.
При заразяване с амоняк хората се извеждат на 5 км., с хлор-на 10 км. Времето е 5 часа за амоняк и 8 часа за хлор. Завръщането в района става след анализ на ситуацията.
Укриване в специални помещения – те са предварително избрани. В тях при необходимост се предвиждат подходящи средства за индивидуална защита на дихателните органи и тялото. Ако веществото е неизвестно се поставя изолиращ противогаз. За защита на кожата има индивидуални защитни облекла на база полимерни материали. Ако липсват подходящи противогази се използват подръчни средства- марли,хавлии и др.
Индивидуални средства за защита на дихателните органи - при необходимост задължително се търси подходящ дихател.
Промишлените дихатели биват: Тип А /кафяв цвят/- защитават от органични пари-бензин,бензен,ацетон;
Тип В /жълт цвят/ - защитават от кисели газове-хлороводород,серни оксиди, азотни оксиди,фосген;
Тип Г /черен цвят/-живачни пари;
Тип Е – арсеноводород и производни;
Тип КД - амоняк,сероводород и смеси;
Тип СО - хокталитова смес;
Тип М - органични пари, кисели газове, фосфин, амоняк, смес на сероводород и амоняк;
Тип БКФ /зелен цвят/ - кисели и органични пари, дим и мъгла.
Защитата на органите на ПАБ включва предварителна подготовка и повишаване на квалификацията на всички нива. Основни дейности-правила за действие при критични ситуации- хермртизация на жилищни сгради, пълна санитарна обработка, измиване, спазване на указанията, промиване на нос, очи, уста с разтвори на сода бикарбонат.

Характеристика на промишлените отровни вещества(ПОВ). Основни представители

Под ПОВ разбираме химични съединения ,суровини и продукти,които при авария не заразяват с пари но от директното им попадане във или върху организма поразяват.В тесен смисъл са отровни съединения, разпръснати в следствие на аварии или образувани при пожари и т.н.Заразяват въздуха на големи и площи ипредизвикват поразяване на хора,селскостопански животни и растения. Токсичността е способността им да поразяват при попадане върху организма.
-амоняк- Ттоп.= - 78 оС, Ткип. = - 33 оС, относителна маса 0,68. Неутрализира се най-вече с органични киселини,Стокс.=0,1 mg/l,Слет.=0,3-0,7 mg/l за 5-8 мин.,през устата Слет.=3-4 милилитра амоняк,механизъм на действие-образува с въздуха амониева основа,това води до корозивни промени в органите,създава се опасност от перфорация на трахеята,оток на белия дроб,което води до бронхопневмония. Образува експлозивни смеси, разтворим е във вода. Облакът се характеризира с голяма оптическа плътност. Лечението включва изнасяне на чист въздух,обилно промиване на организма с вода,или 2-5 %-ен разтвор на оцетна,винена или лимонена киселина. При допир с кожата се наблюдава силно охлаждане, предизвиква сърцебиене, очестен пулс, кашлица, затруднено дишане, парене, сълзотечене, болки в очите. При авария в зоната се влиза с пълен защитен комплект. Отстраняват се източниците на открит огън. Районът се изолира с радиус 100 – 1000 км. Не се напуска разливане във водоемите.
Поразените се изнасят на чист въздух, дишат овлажнен въздух, промивки (вкл. борна к-на)
-азотни оксиди- всички са токсични, но не горят. Поразяват централната нервна система. Превръщат оксихемоглобина в медхемоглобин. Действа раздразнително на лигавицата на белия дроб, предизвиква оток и падане на кръвното налягане реагират с алкалните съставки на лигавицата.Образуват се нитрати и нитрити, кръвта е тъмночервена с шоколадов отенък.
- Хлор – силно окислително действие, жълто-зелен газ, с остра миризма, 2,5 пъти по-тежък от въздуха, при експозиция 30 мин. концентрация 0,1-0,2 mg/l е опасна за живота, при 0,0003 об.% се усеща, ПДК 0,0001 mg/l. Силен окислител, действа разрушително особено във влажно състояние. Предизвиква бурна реакция с терпентин. Предизвиква силно раздразнение на дихатлните пътища. Предизвиква болки в гърдите, суха кашлица, нарушение на кординацията на движение, болки в очите. Пренася се в течно състояние. Не гори, но съдовете с хлор могат да се взривяват при нагряване. Евакуация – 10 км., като мястото на разлива се залива с вода, варно мляко, разтвор на сода. Поразените места се третират с натриев бикарбонат.
- въглероден оксид – горим безцветен газ без миризма, Мол. м- 28,01,ρ=0,72; Ттоп=-205оС, Ткип=-191,5оС, Тсамовъзпл =61оС. Взривоопасен от 16 – 75 %. Атакува кръвоносната и централната нервна система. Получава се виене на свят, слабост, гадене, повръщане, загуба на съзнание, тремор (задушаване). Защитата на дихателните органи се осъществява чрез хапкалитов патрон.
Sox – силно раздразнително действие на парите, предизвиква рани по кожата, сърбеж, кашлица. Те не горят, но бутилките и съдовете за съхранение са взривоопасни. Възможно е заразяване на водоемите. Първата долекарска помощ включва : промивка на лигавицата, кожата, очите, с 2 % разтвор на сода бикарбонат, инхалация с разтвор на сода.
Солна киселина – безцветна негорима течност без миризма, но силно поразява хранопровода, стомаха, предизвиква кашлица. Неутрализира се с 2, 5, 10% разтвор на сода каустик, вар и др. вещества с алкално действие.
Циановодород – има общоотровно действие, образува взривоопасни смеси с въздуха. Дегазацията се осъществява с 10 % воден разтвор на феросулфат или 20 % воден разтвор на натриева основа.

Химични вещества със задушливо,общотоксично и наркотично действие

Задушливо действие:
-хлор- силно окислително действие, жълто-зелен газ, с остра миризма, 2,5 пъти по-тежък от въздуха, при експозиция 30 мин. концентрация 0,1-0,2 mg/l е опасна за живота, при 0,0003 об.% се усеща, ПДК 0,0001 mg/l, основната причина за неговото токсично действие е изгарянето(некроза) на лигавицата на бронхите, получава се токсичен белодробен оток, остър кислороден глад, появява се суха кашлица, задух, болка в гърдите, цианоза(посиняване), развива се бронхопневмония, по диагноза наподобява фосгена и някои полицейски отрови, пострадалия се обдишва с кислород. Като антидот се използва 3 %-ен разтвор на натриев бикарбонат.
-фосген- хлорен анхидрид на въглената киселина. Леката степен на отравяне протича с неголям задух, кашлица и оскъдни фисикални проблеми в белия дроб. При по-тежки форми се получава задух, отток и силни усложнения на белия дроб.

Обхщотоксично действие:
-циановодород – съдържа се в галванотехниката, при получаване на метални покрития, съставна част е на доменния газ, съдържа се и под формата на алкалоид в ядките на плодовете. Поразява черния дроб, далака, бъбреци, мозък, мозъчни обвивки. При високи концентрации за няколко минути настъпва смърт. Има силна летливост.
-СО- горим безцветен газ без миризма, Мол. м- 28,01,ρ=0,72; Ттоп=-205оС, Ткип=-191,5оС, Тсамовъзпл =61оС Образува никелов, железен и др. карбомили. С хлора дава фосген. Свързва се с двувалентното желязо на хемоглобина като бразува карбоксихемоглобин, който засяга еритроцитите(червени кръвни телца) и е 300 пъти по-активен от кислорода,и 3500 пъти по-устойчив от оксихемоглобина. Тежката форма протича внезапно с кома, генерализирани тремори, токсично увреждане на мозъка, липса на реакция при светлина, хипотомия, инфаркт.Защитата на дихателните органи се заключава в използването на изолиращ противогаз или локталитов патрон, съдържащ 40 % меден оксид и 60 % манганов оксид.
Наркотично действие:
Органични разтворители – принадлежат към различна група химични съединения, но имат някои общи свойства : ниска или висока летливост, неразтворимост във вода, липоразтворимост.
отравяния с алифатни въглеводороди и циклопарафини(I група),нефт и нефтопродукти(II група),ароматни и хлорирани въглеводороди.
-бензен- безцветна ЛЗТ, Мол. м- 78,11,ρ=879; Ттоп=5,53оС, Ткип=80,1оС голямо приложение като разтворител на бои и лакове. Изходна суровина в химичния синтез. Избирателно уврежда централната нервна система, има наркотично действие. Предизвиква гърчове, парализа на дихателните пътища, изменение на кръвната картина. Леката форма започва с еуфория, от там преминава в адинамия, световъртене, шум, неустойчива походка. При средната и тежката форма има разширяване на зениците и бщ гърч на организма. Наблюдават се инфекциозни усложнения в горните дихателни пътища, белите дробове, смущения в сърдечно-съдовата дейност, токсични хепотити. Той е силен канцероген. Където е възможно се заменя с толуен.
-бензин- типичен наркотик. Предизвиква бронхоспазъм при повишаване на концентрацията,от там белдробен оток, намаляване на вътрешното активно задържане, хистероподобна реакция, психомоторна възбуда,безпричинен смях, плач, тремор, сърцебиене и т.н.
-ацетон- безцветна ЛЗТ, Мол. м- 58,08,ρ=790,8; Ттоп=-95,35оС, Ткип=56,24оС Силно изразен наркотичен ефект- дразни лигавицата на очите и горните дихателни пътища. При тежки случаи се развива ацедоза.
-сероводород- безцветен отровен горим газ с миризма на развалени яйца, Мол. м- 38,08,ρ=1,54; Ттоп=-85,6оС, Ткип=-59,5оС. Критичен орган е централната нервна система,с ензимите съдържащи метали образува хелати(комплексни съединения). При него се наблюдават подчертано халюцинации, световъртеж, неконтролирани реакции.
-хлорирани въглеводороди-дихлоретана поразява централната нервна система, черен дроб, повишава съдовата пропускливост, загуба на течност. При леката форма има еуфория, световъртеж, главоболие. При средната има психомоторна възбуда, токсичен гастрит, хипертония, тахикардия (ускорен пулс). При тежката форма има разширени зеници,зрителни и звукови халюцинации, кома. Особено опасни са трихлоретилена,тетрахлорметана,хлороформа.Задължително се прави изкуствено дишане. При тях липсват антидоти и борбата с отравянията е следната: изкуствено предизвикване на повръщане, изкуствено дишане, клизми.

Твърди, течни и газообразни продукти замърсяващи почвата. Промишлени и битови отпадъци. Защита на почвата

Почвата може да бъде замърсена по различни начини. Това настъпва най-често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води, отпадъците от въгледобива, рудодобива, енергетиката,нерудни и строителни материали, металургия, животновъдство,комунално-битова дейност и др.
Емисиите от отпадъчните газове и пепел от промишлеността и енергетиката - SOx, които с влагата образуват киселинни дъждове, причиняващи силна ерозия и изменение на киселинно-солевия състав.
В селското стопанство използването на пестициди, торове, приготвени от битови и промишлени отпадъци влияят пагубно –почвата се насища с тежки метали, химикали, нитрати, фосфати и др. вредни отпадъци. Замърсяването на околната среда с пестициди е следствие на това, че разлагане на тези вещества в природата се извършва бавно, те се натрупват в растения и животни и така оказват вредно въздействие върху организмите.
Пестициди –те влияят отрицателно, особено хлорираните и фосфоросъдържащите органични съединения. Те, хербецидите(препарати за борба с плевелите), дефолиантите,десеканти и други са на база на хлор и фосфор съдържащи съединения. Те инактивират, инхибират холинестеразата на организмите и предизвикват нервно-паралитично заболяваме. Появяват се симптоми като възбуждане,треперене, безпокойство, гадене, повръщане, пототделяне и други.Тези зъединения поразяват ензима, който неутрализира химическите вещества, предаващи нервния импулс в организма- ацетилхлорин.
Изкуствени торове - предизвикват промяна в структурата на почвата наред с нитрирането на клетъчно ниво на организмите. Нитратите от изкуствените торове(амониева селитра), чрез водата и корените стигат до човек, а там се превръщат в нитрити и образуват метхемоглобин, намалява оксихемоглобина и се получава кислороден глад, поразяване на мозъка. В кисела среда нитридите се превръщат във вторични и третични амини и образуване на нитроамини, които са канцерогенни.
Фосфорните торове намаляват цинка в растенията и го заместват с кадмий,който има негативно влияние върху сърдечно съдовата система на човека.
Замърсители са и тежките метали, продукти от ерозия на почвите.Земите се увреждат още от твърди, течни и газообразни отпадъци от промишлеността.
Битови отпадаци – отпадъчна хартия, метални опаковки от цветен метал, стъклен амбалаж, пластмаси. Пластмасите са твърде устойчиви отпадъци на бактериално разлагане, на които и до ден днешен не е намерен подходящ начин за изгаряне и ликвидиране.
Замърсявания от експлозии на транспортни средства – азбест, автомобилни гуми( с канцерогенно действие)
Методи за защита:
- пазделно събиране на отпадъците и тяхното преработване по подходящ начин;
- подходящо изграждане на сметищата;
-безотпадъчни технологии
- превръщане на отпадъците в индустриален компос (превръщане на някои отпадъци в хумоподобна маса). Компостирането се извършва чрез отстраняване от отпадъците на хартия, пластмаса, стъкло и т.н., остава органичния остатък, полива се с бактерийна каша и след време се използва като тор. При торене с индустриален компос се увеличава количеството на металите(кадмий и др.);
- рекултивация на почвата –става на 2 етапа:техническа(планиране, строителство) и биологическа(комплекс от агротехнически и мелиоративни мероприятия, при които се подобрява структурата на почвите, възстановява се флората и фауната и т.н. )
-опасните вещества трябва да се отделят при спазване на определени правила при техния пренос,трябва да се съхраняват правилно.
- всички мерки се взимат при контрол на опасните конжентрации.


Обща характеристика на опасните вещества


Под опасни вещества се разбира всички вещества използвани като суровини, междинни, крайни и отпадъчни продукти, които имат вредно въздействие върху растения и животни.
Броят на опасните вещества е изключително голяв и съществуват твърде много български стандарти и международна документация регламентираща дейността с тях. В света има открити 18 млн. Органични вещества, като се използват 5-6 хил. Превозването и транспортирането им се регламентира в документи.
В широк смисъл под ПОВ се разбират хим. суровини, междинни съединения и продукти, които при авария не заразяват с пари, но от директното им попадане във или в/у организма предизвикват поразяване.
В тесен смисъл ПОВ са отровни хим. съединения и междинни продукти, които оставени на открито, разпръснати в следствие на производствена авария или образувани при други бедствия заразяват въздуха, почвите, водите на големи площи, поразяват хора, животни, селскостопански растения.
Под токсичност на ПОВ се разбира тяхната способност при попадане във или в/у организма да предизвика вредно физиологично действие. Токсичността им зависи от тяхната химична природа, концентрацията във въздуха и експозицията (времето за въздействие).
Концентрациите обикновено се изразяват в mg/l или mg/m3.
Токсичността чрез формулата: Т = с . , където Т – степен на токсичност; с – концентрация; - време

Токсична концентрация – най-малкото количество вещество на кг. телесна маса, което причинява патологични промени в човешкото тяло.
Смъртоносна(летална) концентрация – тази която предизвиква летален изход или се взима - 10 мин. ЛД50 – 50% летален изход.
Прагова концентрация – над която се наблюдава поразяващо действие
Пределно допустима концентрация (ПДК) – която при 8 часов работен ден не предизвиква патологични изменения или заболявания в човешкото тяло.
ПДК за населено място обикновено представлява допустима еднократна или средно денонощна концентрация, която не оказва нито пряко нито косвено въздействие върху населението.
Класификация на ПОВ според характера на тяхната токсичност:
1. вещества с отровно или разяждащо действие върху кожата и лигавицата, напр. Концентрирани киселини и основи;
2. вещества дразнещи дихателните органи, напр. хлор, амоняк;
3. вещества отравящи кръвта, напр. бензен,ароматни с-я;
4. вещества действащи на нервната система, напр. сероводород, серовъглерод, алкохоли;
5. вещества, които инактивират дихателните ферменти и предизвикват кислороден глад, напр. цяноводородр сереведеред;
Според степента на токсично действие:
1-ва степен – извънредно опасни вещества с ПДК стохилядни и милионни части от mg/l , напр. органофосфорни, БОВ
2-ра степен – опасни токсични вещества с ПДК хилядни и десетохилядни от mg/l , напр. серен триоксид, етиленоксид;
3-та степен – силно токсични вещества с ПДК стотни от mg/l , напр. серен диоксид;
4-та степен – умерено токсични вещества с ПДК десети от mg/l , напр. ацетон, етанол.
mg/l); средно токсични(Слет. 11-40 mg/l); слаботоксични(Слет. над 40 mg/l ). За всяко конкретно вещество се определя неговата ПДК, чието спазване по стандарт и СЗО е задължително.
Наредба №13, 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на вредни вещества при работа.В сила от 31.01.05.

Замъресители на повърхностни и подземни води и морета.Топлинно натоварване.Защита на водите

Основни замърсители на сладката вода са: минерални хранителни вещества,органични отпадъци, топлинно замърсяване, утайки, патогенни микроорганизми, таксични в-ва, радиоактивни вещества.
Минералните хранителни вещества се получават от битова дейност. Води бедни на хранителни вещества се наричат олиготрофни, а богатите се наричат еотрофни. Процеса на обогатяване и повишаване на продуктивността на водните системи се нарича еутрофикация. Минералните хранителни вещества идват от комунално-битовите отпадни води , изкуствените торове, ПАВ и някои отпадъци от промишленото производство.
Органичните отпадъци , за чието разграждане е необходим кислород, се образуват от отделянето на биомаса от листа на дървета,риби,селско стопанство,водорасли,и др. Процесъ на преработка е окислителен. Количеството кислород необходим за прерабоването им се определя чрез показателя БПК - биологична потребност от кислород (mg/l).
Tоплинното замърсяване се получава от ТЕЦ , АЕЦ, добив на стомана химическата промишленост и др. Вредните последици от него са:
- намаляване на съдържанието на разтворения кислород
- повишаване Т на водата
- възпрепятства се размножаването на риби и други студенокръвни(над 60 оС измират);
- прекъсват се хранителните вериги във водните екосистеми;
- охлаждащите води унищожават микроорганизмите и наред с хлорирането се нарушава фотосинтезата.
Патогенни микроорганизми – получават се главно от комунално битовата система. Това са бактерии, гъбички,вируси, рикеции(пръчковидни микроорганизми).
Замърсяване с утайки е в резултат на проливните дъждове, които отнасят външния повърхностен слой на почвата и разрушават равновесието на водните системи.
Замърсявания с радиоактивни вещества основно се дължи на производствените процеси. Например Енергетика – от ТЕЦ се отделя К 40. А също така от радиоактивни материали,и от тяхното приложение в медицината, електрониката и др.
Замърсявания с токсични вещерства се дължи на пестицидите, изкуствените торове, на химическата промишленост.
Замърсяването на моретата и океаните се дължи наред с всичко дотук, а така също на вливанията в реките, разливи от танкери,от платформите за добив на нефт ,от разливи на различни химикали и др.
Методи за очистка на водите.
Методи за очистване на отпадъчните води:
1 гр. Механични методи:
- прецеждане;
- утаяване;
- отделяне на плаващи замърсители;
- филтриране.
2 гр. Физико-химични методи:
- адсорбция – за очистка на хербециди, пестициди, ПАВ, бои, лакове (чрез естествени сорбенти – бентонити, или изкуствени – смоли);
- екстракция – чрез използване на феноли, масла;
- дезодорация – отделяне на лошо миришещи вещества.
- хлориране
3 гр. Химически и ел. химически методи:
- неутрализация;
- коагулация – окрупняване на частиците;
- окисляване на водите.
4 гр. Биохимични методи – способността на микроорганизмите да разграждат орг. и неорганични вещества.
5 гр. Термични методи.

Състав на атмосферата.Естествени и антропогенни замърсители.Парников ефект.Защита на въздуха

Въздухът представлява механична газова смес. Цялата атмосфера е с дебелина около 1000 км. Нормален състав на атмосферата:
Азот- 78,09 oб. %, 75,5 мас. %. Мол. м – 28,01,ρ =1,25 kg/ m3, Ттоп=-210оС, Ткип=-195,8оС;
Кислород - 20,95oб.%, 23,15 мас. %
Аргон- 0,93 об.%, 1,3 мас.%, Мол. м – 39,95, ρ=1,78;
СО2; неон; Не; NO2; Н; криптон, ксенон, радон.
Метан – 0,00022 об.%, 0,00012 мас.%, Мол. м=16,04,ρ=0,72;
Озон – 0,000001 об.%, 0,0000017 мас.% Мол. м=48,ρ=2,14;
Замърсител - всеки агент (химичен, физиологичен, биологичен и др.), който попаднал в околната среда надвишава неговото естествено колебание.
Замърсителите биват различни видове:
1.Физични – шум, радиоактивно излъчване, топлинно излъчване, вибрации. Физичното замърсяване представлява изменение на околната среда, породено от физични процеси и явления и е заплаха за живите организми. Различават се следните форми на физично замърсяване:
А) Механично физично замърсяване –от твърди частици, метали, пластмаси, хартия стъкло и предмети, изработени от тях;
Б) Топлинно физично замърсяване – от огромни количества вода, използвани за охлаждане в промишлеността, които постъпват във водоемите и предизвикват повишаване на тяхната температура, което нарушава дейността на микроорганизмите, растенията и животните;
В) Радиоактивно физично замърсяване – радиоактивни вещества, продукт от промишлената дейност на човека, които предизвикват мутации в организмите;
Г) Шумово физично замърсяване – възниква в резултат на рязко увеличаване на интензивността и повторяемостта на шума над пределно допустимото ниво. Шумовото замърсяване уврежда слуха и нервната система на човека, увеличава умората и понижава умствената активност.
2. Химични – прости вещества, химични съединения, смеси.
3. Механични –прахообразни отпадъци от ТЕЦ, машиностроителни и други заводи.
4. Биологични замърсители – повишена численост на видовете.
Замърсителите са резултат на естествени причини или на дейността на човека. Естествените замърсители са тела или вещества от естествен произход, които могат да се разглеждат като замърсител на средата, когато се съдържат в излишък. Например –вулканична пепел от изригване на вулкани; морска сол; озон; въглероден диоксид; продукти, отделящи се при пожари и др. Замърсителите, които са резултат, продукт от дейността на човека се наричат антропогенни замърсители Антропогенни замърсител- това са производствено-отпадъчни газове,газове на междинните етапи на производството, газове от вентилационните системи;
- неорганични замърсители – от пожари, аварии, отработени газове от транспортни средства.
По състав те биват:
СО2 –токсикохимията се дължи на бързото свързване на СО2 с хемоглобина и получаването на карбоксихемоглобин, от тук следва кислороден глад, изразяващ се с отпадналост, главоболие, сърдечна недостатъчност.
Физични и химични свойства:
Въглероден оксид (CO) - оксид на въглерода в +2 степен на окисление. Въглеродния оксид е безцветен газ, без миризма и силноотровен (свързва се с хемоглобина в кръвта и причинява задушаване). Той е неутрален оксид.

SО2, SО3 - предизвикват възпаление на гърлото и дихателните пътища, бронхити. В по-големи количества създава смог, поразява паметници на културата, предизвиква киселинни дъждове;
Азотни оксиди - NО при нормална концентрация е безвреден, но при високи концентрации се свързва 300 хил.пъти по лесно с хемоглобина на кръвта от колкото кислорода. Лесно се окислява до NО2, който причинява рак на белите дробове, предизвиква пневмония. Той е катализатор при окисляването на въглеводороди под действието на слънчевите лъчи. Получава се фотохимичен смок, представляващ синьо-жълта омара. Фотохимичният смог се получава най-вече при светли слънчеви дни, който се образува при окисляването на въглеводороди под въздействието на катализатор.
Въглеводороди – основно се отделят от добива на нефт. Болшинството от тях имат наркотично действие, а ароматните – канцерогенно. Най-опасен е 3-4 бенспирена. При окислението на въглеводородите се получават различни вещества, включително и озон. Озоновият слой притежава защитна функция срещу вредното проникване на ултравиолетови лъчи. При разрушаване на озоновия слой се увеличава ултравиолетовото излъчване, което е унищожително за живите организме. Поради тази причина е забранено изхвърлянета на фреони.
Фино-разпрашени вещества – сажди, пепел, мъгла, съдържащи: арсен, берилий, кадмий, олово, желязо, магнезий , въглеводороди и др.
Последиците от замърсителите на атмосферата се заключава във възникването на парников ефект – отделяне на СО2 в тропосферата (5-6км.) и отчсти в стратосферата (17-18км.). Прибавят се съединения на метана, азотни оксиди и други.Всички те задържат инфрачервеното излъчване от земната повърхност,което води до повишаване на температурата на земната кора. Около 2/3 от изхвърления СО2 се събира от водата на планетата, а 1/3 се натрупва в тропосферата и стратосферата. За последните 100 години температурата се е повишила с 0.036оС. Разрушаване на озоновия слой вследствие отдаването на флуор-хлор органични съединения , оттам повишаване на Тта поради отсъствие на естествен екран на ултравиолетовите лъчи.
Методи за защита на околната среда те се изразяват в система от обществено-политически, правни, социално-икономически, технически, педагогически, хигиенни, естествено-научни и др.мерки
Активни - усърършенстване на съществуващите и разработване на нови- създаване на безотпадъчни технологии,оплзотворяваня на отпадъците, намаляване вредността на суровините.
Пасивни - тези които имат защитен характер.
- каптиране – улавяне на отпадъчните газове в непосредствена близост до зоната на изхвърляне;
- охлаждане на газовете
- репариране- отделяне на вредните в-ва от отпадъчните газове чрез:
- механични прахоуловители- гравитационни, инерционни, центробежни(циклони);
- хидравлични прахоуловители: оросителни устройства
- филтрация;
- електрически прахоуловители.
Очистване на газовете от течни аерозоли:
- чрез ад- и абсорбционни методи;
- термични методи- окисляванв на вредните вещества с последващо изгаряне
- каталитични методи- ускорване процеса на окисляване

Предмет, цел и задачи на Екологията. Основни понятия. Инженерна екология.

През 1906г. Хекел дефинира екологията като самостоятелна биологична наука изучаваща взаимоотношенията на организмите със обкръжаващата ги среда. Екос означава дом, а логос-наука. Предмет на Екологията са трите нива в биологичната йерархия: индивиди, популации, съобщества. Въведено е понятието био-гео-ценоза: обединяване на органичната част(с животински и растителен произход) с абиотичната(неорганичната) част от природата.
Задачи на екологията:
1. Изучава взаимоотношенията между живите организми и околната среда , влиянието им взаимно, както и взаимоотношенията с антропогенно въздействие върху средата.
2. Изменението на околната среда под въздействието на външни фактори (естествени и антропогенни) с оглед жизнената среда на човека.
3. Установяване на хармония между природата и човека за повишаване продуктивността на екосистемите .
Съществуват различни клонове на екологията: теоретична,приложна,земна,космическа екология,екология на водоемите,на сушата, на въздушната среда. Най-нова е инженерната екология, която изучава взаимодействието на обществото с природата в процеса на производството. Предмет на изследване е структурата и функционирането на природно-промишлената система, с оценка на техн. схеми на производството, развитие на човешката популация.

Основни екологични понятия
*Екосистема- част от биосферата, в която има регулиран поток от енергия и вещества, обединение на организми с неорганична среда. Тя се разглежда като отделна структурна единица на биосферата. Характерна особеност е, че екосистемата е отворена. Това обуславя връзката на екологията със всички науки.
*Популация- съвкупност от индивиди от един и същи вид, които заемат определено място в пространството и времето. Индивидите не съществуват изолирано, а се събират на групи и изграждат структура и взаимоотношение. Отнася се и за растения и за животни.
*Съобщество - сумата от всички видове организми, които си взаимодействат помужду си(селски двор,пойни птички). Съобществото притежава следните свойства: продуктивност, гъвкавост, възсановяване след бедствие.
*Кръговрат на веществата- непрекъснато преминаване на материята от неорганичната среда на организмете в организмите и обратно. Кръговрата се осъществява с помощта на 3 вида организми:
*Продуценти-преобразуват неорганичната материя в органична (растения, които чрез фотосинтезата поглъщат СО2 и образуват захари).
*Консументи - не образуват органични вещества но ги набавят от природата . *Редуценти - микроорганизми, които преработват мъртвата органична материя в неорганични вещества.
Между всички тях има динамично равновесие.
*Биосфера-обхваща цялата хидросфера (морета и океани), част от атмосферата (20-25км) и част от земното кълбо (литосфера до 1200м.) , в които съществува някакъв живот.
*Природна среда - част от биосферата, която в незначителна степен е засегната от човешката дейност и се изменя под въздействието на естествени фактори: наводнения, земетресения.
*Околна среда - част от биосферата, която се развива и видоизменя, както от естествени фактори, така и от човешка дейност.
*Екологична субсесия (непрекъснатост) - развитието на всяка екосиситема до състоянието й на климакс (равновесие).
*Биоми - области от земята, които имат подобни климатични,топографски и почвени условия, а от тук и сходни съобщества (пустини, савани, тундри и т.н.).

Основни екологични закони
1. Закон за запазване на енергията - тя не може да се съсдава или унищожава, а се првръща от един вид в друг и общото й количество остава постоянна величина;
2. Закон на Ален - с намаляване на средната температура се намалява и дължината на крайниците, което е в съотношение необходимостта от запазване на топлината в тялото;
3. Закон на Коз - няма 2 живи вида, които могат да живеят в една и съща екологична ниша по едно и също време в едно и също общество.
4. Закон за екологичната толерантност.
5. Закон за минимума.
6. Закон за нарушаване на средната величина.
7. Закон за необратимост на еволюцията.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails

Етикети

4 клас (4) 5 клас (1) Common Word Pairs in English (1) mini saga (1) New English File (1) Upper-intermediate (1) writing (1) азбука (1) английски език (2) Бернар Вербер (1) български език (5) български празници (1) български традиции (1) Васил Левски (1) Виктор Нунес (1) Вода за слонове (1) Върховната тайна (1) Вятър ечи (1) География и икономика (1) глаголът съм (1) граматика (3) движещи се снимки (3) детски песни (2) детски приказки (1) домати (1) дървета (1) екология (19) елда (4) Естествени и изкуствени съобщества (1) животни (1) Животът в парка (1) замъци (1) здраве (5) зелен скакалец (1) зоосвят Варна (1) изкуства (8) интересно (13) йо и ьо в думите (1) кекс без глутен и мляко (1) клипове (1) книги (3) коли (3) котки (1) краставици (1) лесно и бързо. вкусно (1) лимони (1) лично (1) лъвове (1) маруля (1) механични процеси и машини (2) моркови и ябълки (1) Музика (1) немски език (2) нова година (1) обрив от татуировки (1) пеперуда (3) плодове (2) поезия (1) положителна психологическа нагласа (1) празници (3) презентация (1) природа (14) рецепти (1) риба (1) салата (4) Сара Груън (1) стихове (2) тесни гласни (1) филми (1) филми мюзикъли (1) фотография (9) фотошоп (4) химични елементи (1) цветя (2) Човекът и обществото (1) Човекът и природата (2) широки гласни (1)